Показване на публикациите с етикет Омир. Покажи всички публикации

Поемата „Илиада” на Омир е част от културното наследство на цялото човечество. В нея художествено е отразен животът на древните гърци. Пред читателя оживява техният бит, поминък, култура, обичаи и нрави. Това е поема за дълга и подвига, за мястото на войната в живота на човека, за приятелството, мира и любовта.
Войната и мирът са най-същностните събития в живота на древните елини. Те са неотделима част от живота на хората в древността. Ако в мирно време с труд се добиват материалните блага, то в годините на война победителите се сдобиват с богата плячка. Следователно войната е естествено продължение на мира, нормален начин за изхранване на колектива, необходимо средство за защита на общността от врагове и за извоюване на нови територии. Но епическият поет смята, че от друга страна войната е антихуманно нечовешко явление, затова на хората е нужен мир, нужно е помирение. Древните гърци хармонизират своя свят, в който войната и мирът съществуват едновременно. В Омировата творба непрекъснато се редуват сцени на война и мир, на хармония и дисхармония. За Омир те са тясно свързани.
Началото на първа степен извежда главната тема на поемата - гневът на Ахил. Той е породен главно от високомерието, алчността и страхливостта на цар Агамемнон. Моментът на противопоставянето на Ахил срещу Агамемнон е само началото на неговия неизмерим гняв. Причината да даде воля на своя гняв – Агамемнон несправедливо иска да отнеме на Ахил пленницата Бризеида – е само повод да даде израз на чувствата си, потискани дълго време. Този път обаче е засегнато воинското му достойнство. Свадата между Ахил и Агамемнон е своеобразна форма на воюване. Големият им конфликт е реално следствие от човешките взаимоотношения, оказали се в дисхармония с нравствените закони на родовата и междуплеменната етика. Те са неукротими в гнева си и сякаш у тях е отразена огнената стихия на обидата и отмъщението, което изпитват боговете.
Преди да започне войната Ахил има избор – да участва в нея и добивайки необикновена слава, да загине млад, или да остане в родината си и да живее дълго и безславно. Ахил избира пътя на славата. В сърцето му обаче няма омраза към троянците, а уважение към достоен враг. Троянците стават негови лични противници едва след убийството на Патрокъл. Резултатът от сблъсъците на Ахил и Хектор в XX!! Песен ще даде развръзката на Омировата поема. В очакване на богоравния Ахил, троянският принц Хектор изпитва обясним страх и, като всеки смъртен, мисли за близките си, които трябва да получат неговия труп. Той разбира, че бягството му е само отлагане на неизбежната смърт, защото боговете са на страната на Ахил, а той е обреченият. Свиреп в своя гняв, решен да отмъсти за смъртта на приятеля си Патрокъл, Ахил няма какво да губи във войната. За него тя е цел. Разбрал, че ще загине, Хектор иска да умре с достойнство и моли Ахил да не осквернява тялото му и да го предаде на Приам и Хекуба. Но Ахил отказва и поругавайки тялото на Хектор, сам поругава собствената си победа. Гневът му срещу Хектор отнема част от човешката му същност.
В изключително подробната пластична картина на света, която Хефест създава върху щита на Ахил, мирните сюжети – оран, скотовъдство и лозарство, съжителстват с военните сблъсъци, с окървавените и обезобразени тела. Картината на войната е отблъскваща:
Смут и раздор се намесват, а
също и Смърт безпощадна
сграбчила воин ранен, още жив,
а и други без рани,
трети пък, вече убит, за крака го
повлича сред боя
с метната дреха през рамо, обагрена
с кърви юнашки.
Съзнателно натрупани подробности, свързани със смъртта и раните, показват истинското лице на войната. Тя унижава хората. На рисунката върху щита на Ахил сякаш историята за Троя се повтаря. Обсаденият град върху щита се отбранява, дори съпругите на воините, също като Андромаха, са горе на стените с „малките рожби”. В боя отново участват и боговете Атина и Арес. Смъртта властва и в действителния живот, и в изкования от Хефест щит.
Омир редува разнообразни картини на съзидателната дейност на човека в XV!! Песен. Той подбира сцени от града и селото, от нивите, от лов, от скотовъдство и земеделие. Тези описания будят не страх и отвращение, а възторг и умиление. Без съмнение авторът идеализира мирния труд, окачествява го като желан, приятен, дори господарят „с радост в сърцето” участва в него. Именно авторовото послание за мир можем да разкодираме в начина на изобразяване на участниците и на чувствата им на радост и удовлетворение. Въпреки че и в мирния свят има конфликти, които се решават в съда, до кръвопролития не се стига.
Поетът запознава читателите с троянския принц Хектор при една красива и наситена с емоции раздяла. Срещата със семейството се отличава с топлина и сърдечност. Хектор се превръща от храбър боец в любящ съпруг и баща. Ярко доказателство за неговата обич е обръщението към Андромаха „мила съпруго”. Любовта към семейството е голяма, но патриотизмът му не позволява да остане при своите. Над личното, над съдбата на семейството, войнът твърдо поставя един висш дълг – към родината. Нито за миг той не се отказва от своето призвание. За него, както за всеки герой от класическия героичен епос, колективните интереси стоят над личните. Чувството за дълг на Хектор прераства в патриотично самосъзнание. Та нали, ако той – най-храбрият сред троянците, не защити родината, няма да се увенчае със слава, няма да послужи за пример. Хектор страда за съдбата на Андромаха и сина си Астианакс, но въпреки това избира да влезе в боя. Героят е поставен пред съдбовен избор, което прави образа му драматичен.XV!!! песен „Прощаването на Хектор с Андромаха” представя контрастна сцена на военния свят. Посланието на Омир е, че войната лишава човека от възможността да обича и разрушава интимния му свят.

Войната и мирът, както и гневът и помирението, са основни събития, около които се организира съдържанието на поемата „Илиада”. Творбата отразява живота на древните гърци в цялостното му многообразие. Древният свят почита, дори издига в култ смелите, жертвоготовни мъже и воини. Елините приемат войната и като необходимост, и като възможност за изява на воля, сила и мъжество. Заедно с това обаче тя често става извор на мъки и страдания, защото носи заплаха за робска участ на победените. Омир отделя всяко едно от събитията и го описва обстойно, за да ни потопи в магията на Древна Елада, а с това поемата става още по-вълнуваща и въздействаща.

Главните герои в поемата „Илиада” на Омир са Ахил и Хектор. Като типични епически герои,те притежават всички черти на епическия епос.
Образите и на двамата герои са взети от митолотията.ахил е син на Пелей и морската ббогиня Тетида.Силата му е подарена от боговете.Съдбата му е предопределила да достигне изключителна слава,но да загине твърде млад.Ако не участва в Троянскота война ,ще достигне до дълбока старост.Ахил избира краткият ,но славен живот.За разлика от него Хектор няма божествен произход.Той е син на троянския цар Приам и царица Хекуба.Храбър и силен воин той е предводител на троянските войни.И двамата герои са жертвоготовни – избират смърта пред безславния живот.Ахейусите могат да превземат Троя само ако Ахил е на чело.А Троя устоява десет години на обсадата само защото Хектор ръководи отбраната и.
Едно от основните качества и на двамата герои е физическата им сила.Те са по силни от обикновените хора,защото стоят по-високо от тях в обществото.Физическата им сила и красота преминава в духовна красота.За тях ценно е всичко, което е свързано с благото на колектива,защото и Ахил ,и Хектор олицетворяват народната съдба.
Ахил въплащава всичко най-съвършено от гледна точка на воинска доблест.Той е мъжестнен,величествен,не познава страх към врага,има високо самочувствие и гордо съзнание за своята сила.Чрез ненадминати сравнения и постоянни епитети Омир разкрива устрема му в битката.Той е „бързоног”,”богоравен”,”любимецЗевсов”,”най страшен”.Проявява обаче и жестокост ,когато е убит приятелят му Патрокъл,като се гаври с трупа на Хектор.Но тази жестокост е обяснима за времето,когато кръвното отмъщение е закон.Ахил е и безкрайно честолюбив,защото се разгневява до такава степен на Агамемнон,че отказва да участва в бойните действия.Така става причина за смърта на много ахайци.В същото време е с чувствително сърце-плаче на брега на морето пред своята майка,пролива горещи сълзи за Патрокъл.
Хектор също ни удивлява с храбростта и самоотвержеността си,но някои чирти го правят по-земен,по-човечен,нравствено богата личност.Чувството за дълг на Хектор прерастна в патриотично самосъзнание.За него няма по-висша цел от щастието на Троя.Допуска грешки ,но ги изкупва с храброста и в крайна сметка с живота си.Тоъ е по разсъдлив от Ахил,търси по разумни решения.Готов и дори на компромис. В XXII песен допуска дори за миг възможността да уредят с Ахил комфликта по-мирен път,но гордостта не му позволява да го изрече. Чувството за вина,самонадееността си,с която причинява смърт на много Троянци е причина да побегне при вида на Ахил. Но проявеният страх не намалява героизмът му,не го прави страхливец,защото е естествено човишко чувство.Не страх ,а благородство проявява и когато предлага на Ахил да не усквернява трупа на победения.Така Хектор се проявява като по- цивилизован от заслепеният от мъст Ахил. Той е по-обаятелен от Ахил и защото освен искрен патриот е и любящ съпруг и баща. Всичко това го прави герой от по-ново време и ни най-малко не намалява героизма му.В двубоя с Ахил проявява сила и храброст.Когато разбира ,че съдбата му е предопределенаот боговете,неизпада в малодушие,а приема смърта достойно.
Омир обича Ахил , защото това е неговият идеал за епически герой,но в образа на Хектор изразява своята вяра в човека,представата си за истинско човешко благородство.

“Илиада”на Омир е най- високохудожествената епическа поема от Троянския митологичен цикъл. Героичното начало е определящо в “Илиада”. Най-явни са неговите измерения в поведението на безстрашните воини, когато се изправят едни с/у други в битки, за да защитят своята воинска чест и достойнство.
Сред мнозината, които блестят на бойното поле, безспорно доминира Ахил. Той е типичен епически герой, който въплъщава в себе си идеала на древните гърци за истинския воин. Физически красив, едър, рус, бързоног, със свръхчовешка енергия- като разрушителна стихия. Най- силен м/у всички ахейци, мъжествен и храбър, Ахил не познава страх от врага. За да подчертае качествата му, Омир го нарича “богоравен”, “богоподобен”,”планински ястреб”,”кучето на Ориона”.
Славата и героичната смърт са основната цел в живота на древния воин. Той се стреми към смъртта, която е избрал я е в името на вечната слава. Затова и обидата, нанесена от Агамемнон, с несправедливото отнемане на Бризеида е безмерна. Ахил страда, облян в сълзи, на брега на морето. Тези състояния са плод на неговата чувствителност, която разкрива една по-различна страна от характера му.
Безкрайно честолюбив, в свадата с Агамемнон, Ахил е представен като бранител на реда в късното родово общество, защитник на равенството и разпределението на благата според заслугите а не според по-високото място в обществената стълбица.
Предводителя на ахейците е очертан с качествата си на воин най-пълноценно в 22ра песен- в двубоя му с Хектор. Устремът и ожесточението, с които Ахил се хвърля в боя, са провокирани от омразата към Хектор, убил най- близкия му приятел- Патрокъл. В образа на ахейския воин се проявява противоречивостта на неговия характер- първоначално ръководен от благородни подбуди като приятелството, заради което тръгва да мъсти, а после оставил се във властта на примитивните чувства, и не приемайки предсмъртната молба на своя противник. Така у Ахил се изявяват остатъците от по-старо, варварско мислене с типичната жестокост и безсърдечност на воина.
Другият образ на “висок”герой в “Илиада” е Хектор. Най-видният сред троянските воини, той, също като Ахил, е физически красив, снажен и привлекателен, тялото му е силно и атлетично, осанката- горда и величествена. Използваните от Омир определения за троянския вожд:“славен”, “блестящ”, “снажен”, “велик” издават пристрастието на епическия поет към този герой. Троянският “шлемовеец” е идеал на древните гърци за човешка личност, съчетала в себе си величието на воина с качествата на достоен син, съпруг и баща.
За разлика от повечето ахейски воини, Хектор не воюва за богатства и лични облаги- той защитава народа и родината си. Ръководен е от първостепенната грижа за Троя и троянци, чиято съдба зависи от храбростта на воини като него.
Обаянието на Хектор е вътрешен двигател и смисъл на героичното в живота на троянските воини. Неговото неучастие в битката означава, че Троя ще бъде победена, а близките му ще се превърнат в роби на ахейците. Ако Хектор достойно приеме смъртта, ще остави за поколенията опазен идеала за героичен, достойно изпълнен дълг. Ще обезсмърти своето име и това на Приамовия род, ще остави пример за подражание на своя син Астианакс- бъдещия цар на Троя.
Неизбежният двубой в 22 песен между първенците на двата враждуващи лагера, Ахил и Хектор, е кулминация, а смъртта на Хектор е развръзка на поемата. Двубоят между двамата герои е драматичен и неравностоен- един полубог срещу обикновен смъртен, макар и Зевсов любимец. В тази битка Хектор се проявява като по-цивилизован от противника си, по-човечен, преодолял първичния инстинкт на безмилостна жестокост. Той се издига над варварските обичаи, предлагайки на Ахил взаимно да си обещаят да не оскверняват телата си.
Не само ахейци и троянци, но и всички безсмъртни гледат как “край града на Приама двамината трижди кръжиха”. От решението на боговете ще зависи изходът от битката. Безсърдечността на Ахил, страстното желание за мъст, завладяла сърцето му, го карат да убие или сам да умре. “Горко ми! Вече на смърт ме зоват боговете безсмъртни!” са думите на Хектор, осъзнал своя безнадежден изход.
Един тъжен акорд от тази безжалостна битка са последните стихове на песента. Оплаквайки своята участ, погубила сила и младост, душата на Хектор слиза към Хадес. Победата обаче не донася успокоение на Ахил. Отнемайки живота на Хектор той не връща живота на своя другар.
Героите на Омир са плод на своето време. Те са типични представители на класическия героически епос. Чрез тях авторът на “Илиада” изразява своето преклонение пред героите от античността и създава образи за подражание в своето съвремие, които обаче оставят трайни следи и в културната памет на следващите поколения.

Омир разказва в “Илиада” за събитията от последната десета година на Троянската война.Богатото съдържание на поемата дава основание в сегашно време изследователите да я нарекат “превъзходна енциклопедия на древността”. Един от главните герои в тази творба е Ахил. Освен, че е велик войн, той е преизпълнен с непокорно чувство на гняв. Не случайно поемата започва така: “Музо, възпей оня гибелен гняв на Ахила Пелеев, който донесе безбройни беди на войските ахейски…”.
Човешкият живот се очертава в две необходими насоки – война и мир. Войната е не само начин за нови придобивки, но и място за проява на мъжката смелост и сила. Естествено е мирът да се редува с войната. Военният бит е допълнен с картини от мирния живот. Чрез тези сравнения и използваните художествени изразни средства като повторения, постоянни епитети, тържествена реч показва, че мирът е по – близък на поета. Неразделна част от поемата са боговете и съдбата. Човекът е зависим от боговете, чиито свят е йерархично устроен подобно на човешкия. Смъртта на всеки е определена още с раждането му. Това е съдбата. Омир иска да внуши, че животът е свещен и трябва да се уважава.Хората са по - слаби от боговете и трябва да им се подчиняват. Това важи и за богоравния Ахил. Той знае каква е неговата съдба и трябва да се примири. Добро и зло, живот и смърт, мир и война вървят заедно и е необходима да се преодолеят.
Войната в поемата е представена главно в четири големи бойни сцени. Първата сцена представя двубоя между Парис и Менелай и примирието им. Втората сцена разказва за победите на Хектор. В третата Ахил разрешава на Патрокъл да участва в боевете, където намира смъртта си. В четвъртата сцена Ахил отмъщава за Патрокъл. Тези сцени изграждат основното ядро, около което е изградена поемата. В Ахил се оказва много силно приятелското чувство към Патрокъл, заради който влиза в бой. Така разкрива неподозирана отмъстителност. Гневът на главния герой е причинен и от засегнатото му чувство за чест.
Ахил осъществява връзката между света на хората и боговете. Той се стреми към славата и има водеща роля в обществото. Неговият гняв не е на обикновен - земен човек, а на свръхчовек. Той представлява народната сила и иска да оправдае доверието на хората. Има две причини за нестихващия гняв на Ахил. Първата е нанесената му обида, която се позабравя от необходимостта да отмъсти за своя приятел Патрокъл. Боговете са на негова страна и той побеждава Хектор, но не изпълнява до край заканата си. Ахил се гаври с тялото му и го връща на баща му от чувство на уважение. Това може би показва, че гневът му се е примирил. Хектор е нравствен победител, защото се бие от чувство за дълг и чест, а не по инстинкт. Хектор би могъл да моли за мир, но точно тези чувства му поверяват да не го прави. Почитта, която Ахил указва е всъщност почит към смъртта, пред която всички са равни.
В поемата на Омир “Илиада” центърът на изображението представлява човекът. Събитията се пречупват през съдбата му. В творбата минало и настояще са смесени, защото по това време още не е била позната ретроспекцията. Образите са индивидуализирани, ярки, оставащи в паметта, но не са дадени в развитие.