Показване на публикациите с етикет М.Сервантес. Покажи всички публикации

Дон Кихот-героят на Мигел де Сервантес от романа на “Знаменития идалго Дон Кихот де ла Манча” е носител на съвършенният контраст между добро и зло. Той е обсебен от желанието да създава добро, но не винаги успява. Пораженията и неуспехите не отклоняват този рицар от идеалите за човешкото добро. Няма закон, който да отнеме вътрешната убеденост на Дон Кихот, че той е призван да служи на доброто , да защитава бедните и несправедливо унижените. Всеки страдащ, независимо от причините, породили личната болка, получава закрила от странстващия рицар.
Представата за добро и зло на Дон Кихот е отвъд мярката на позволеното. Доброто се оказва нежелано, а стореното добро се приема едва ли не като незаслужано “наказание”. Точно в такава трагикомична ситуация изпада Дон Кихот, но той не престава да вярва в добросърдечната си мисия в свят на несправедливост и злочестия .Той е налудничаво обсебен от мисълта за доброто на човека, което вече не се приема както в средновековието.
Сервантес е горд с предците си , но действителността в която живее е друга- твърде различна от от миналото,Уловил трагичните контрасти на своето време, той създава типичния герой на епохата чрез образа на мъдрия безумец Алонсо Кихана, превърнал се в рицаря Дон Кихот. С разказаната история за този рицар пистелят рзкрива истината за променените стойности на общественните идеали на Испания по това време, които не съвпадат с рицарския идеал за дълг ,чест и достойнство.Приложимостта на идеали взети от миналото е невъзможна. Резултатите са жалки и трагични. Новите “рицари” на испанската действителност са далеч от представите за достойно изпълнен дълг. Рицарството е представено в нова художествена светлина, а самият рицарски роман е парадиран. Действието е следствие от предизвикан от самия герой конфликт, който е нереален ,съществува само в неговото въображение. Поредицата приключения, чрез които Дон Кихот има намерение да извоюва победа над злото и да прослави името си, определят композицията на творбата, твърде близка до тази на рицарските романи. Дон Кихот сам търси приключенията. Така повелява рицарската традиция. И той тръгва по прашните пътища на Испания, влизайки в двубой със своите въображаеми неприятели. Действителността обаче е друга. Не средновековна , а ренесансова Испания застава със своите обществени контрасти пред рицаря Дон Кихот готов да се бори докрай със злото. Той има желание за битка, но няма възможност да победи. Рицарските средства за борба със злото са неадекватни с проблемите и конкретните търсения на епохата.Те са смешни и жалки на фона на променената действителност . Затова, вместо възхищение действията на Дон Кихот предизвикват смях. Подвизите са много и всеки следващ трябва да носи все по-голяма слава, но подвизите на Дон Кихот го правят все по смешен и жалък.
Сблъсъкът между идеалите и мечтите на Дон Кихот и реалността в Испания е една трагична и едновременно с това комична гледка. “Храбрият” рицар, все още ненавлязъл в ренесансовата епоха следва рицарските идеали на средновековието, отхвърлени от съгражданите му. Дон Кихот живее в негов свят, в който се бори за слава и за своята любима Дулсинея. Той има силата да бъде духовно свободен и това го прави дързък и силен дори и тогава, когато това не е необходимо. Затова твърде често героизмът му е излишен, а смелостта-трагикомична. Но във всички случаи Дон Кихот остава свободен и до край верен на съвършения идеал за красота и добро, несъвместим с печалната действителност.

В романа на Сервантес главните герой, Дон Кихот и Санчо Панса, чрез своите противоположни образи пробуждат едновременно смях и съчувствие у читателя.

В края на романа те изграждат възхищение у читателя към техните образи.

В началото на романа Дон Кихот и Санчо Панса са две напълно противоположни личности, но в края му Санчо се доближава много до образът на своят господар.

Външността на Дон Кихот е напълно противоположна на тази на Санчо Панса.

Дон Кихот е описан като висок, слаб, жилест, а неговият оръженосец е дребен и пълен. Дон Кихот е испански благородник, начетен, образован. Той говори доста приповдигнато за разлика от Санчо който е прост селянин и езикът му е доста простоват. Дон Кихот, като един истински рицар, никога не се оплаква, а неговият спътник се оплаква при всяка несгода или болежка.

“ – Мълчи! – каза строго Дон Кихот, мъчейки се с бодростта на духа си да заглуши телесната болка, която усещаше.”

Дон Кихот и Санчо са поели по пътя на приключенията тласкани от различни подбуди. Рицарят обикаля широкият свят за да помага на хората в беда, да брани беззащитните, да бъде истински рицар. Верният му оръженосец Санчо поема към приключенията воден от съвсем други подбуди. Той се надява да забогатее и дори да стане губернатор на остров.
“...имало случай, когато такива оръженосци, участвали в приключенията на своите рицари, са ставали владетели на големи чифлици и дори на цели острови. С такива примамливи изгледи той в края на краищата така замая главата на Санчо Панса, че той реши да напусне къщата си, семейството си за да вземе участие в подвизите на рицаря. “

Дон Кихот пречупва светът през призмата на собственото си въображение. Той живее в свой измислен свят където е велик рицар. Дон Кихот преплита силното си въображение с реалността. За околните изглежда безразсъден, дори луд.

А Санчо ? Неговият здрав разум го държи на земята.

Макар и твърде различни, пътешествията, приключенията които приживявът заедно променят Санчо. Докато в началото на роман прагматично мислещият Санчо трезво различава ханчетата от замъците и козите от хората и е склонен да се подиграва жестоко на господаря си, по – късно той не веднъж заявява верността си към Дон Кихот и постепенно мисълта му се озовава в плен на трогателно човечните разсъждения на странстващият рицар. Дон Кихот до толкова успява да промени Санчо Панса, че след като съкровената мечта на неговият оръженосец се сбъдва – да стане губернатор на остров, Санчо се отказва от властта след като преценява, че не става за владетел.

“На мен повече ми прилича сърпът, отколкото губернаторският жезъл.

При това Санчо си тръгва без да заграби нищо по време на своето управление .

“Аз съм роден гол и гол ще си умра. Нищо не спечелих и нищо не загубих. Напускам губернаторството без пара без пара в джоба, а не като другите губернатори. “

В началото творбата Дон Кихот и Санчо Панса са коренно различни, но тяхното пътешествие по широкия свят ги сближава. Но в нейния края, оръженосецът заприличва на своят господар – Дон Кихот де Ла Мача.