Показване на публикациите с етикет Е.Пелин. Покажи всички публикации

Разказът “Ангелинка” от Елин Пелин е ярко доказателство на твърдението, че литературата е човекознание. Фикционалният свят на краткия повествователен фанр е изпълнен с мъдрост и поезия. Восновата му стои споменът за очарованието на първата любов, за времето, когато се раждат мечтите, когато човек започва да опознава света около себе со о да се формира нравствено. Творбата е изградена в аз-форма. Тази повествователна техника дава съзможност историята за първата любов на дванадесетгодишното момче да придобие интимно-изповеден характер, а читатеят да бъде включен като довереник на тази изповед. Темата за очарованието на първата любов е интерпретирана с оглед на единството и разминаването между мечтите и реалния свят на героя. Детското му съзнание обвързва любовта с делничното, търсейки в него израз на представата си за очарование и красота. Образът на неговата първа любов - Ангелинка – го очарова със своята прелест, изящност и искреност. Носталгията на разказвача го връща назад във времето, когато съдбата му отрежда да живее като чувд в къщата на леля Станка. Ежедневните празкази на възрастната жена за далечните роднини леля Дъмша и дъщеря й Ангелинка събуждат у героя представата за един красив свят, а с нея и очарованието от първата любов. Експозицията на разказа свидетелства и за начина, по който се формира духовния свят на момчето. Полуприказния нравствен еталон за подражание се пира на народната култура, фолклора и християнските легенди. Жената със странното име постепенно заживява в съзнанието на децата като недостижима вълшебница с “дядо Господ и скърбящата негова майка – пречистата света Богородица”. По-вълнуващ е образа, който стои в “лазурния небесен мир” заедно с този на леля Дъмша и Ангелинка. Този образ събужда у момчето първите любовни трепети и очарованието на първата любов. Художественият текст постепенно гради образа на два свята – реалния и въображаемия. Специфична художествена роля за доизграждане на техния смисъл играят имената на героините. В първата редакция на разказа селската леля се е казвала Дъмша, а градската – Станка. Чрез размяната в окончателната редакция на разказа Елин Пелин постига допълнително внушение. Популярното и разпространено име Станка се обвързва със света на фелничното, а необичайното име Дъмша кореспондира с въображаемия, измислен и далечен свят. Принадлежността на Ангелинка към него е отразена в името й, което пряко напомня неземното, бъзвишеното и небесното. По този начин героят си я представя по-лесно и се влюбва в нейния въображаем образ. Самотата на момчето се подчертава непрекъсната в повествованието. Той е чуждият в къщата – там “служи”, като едно от задълженията му е да носи храна на говедарите в планината. Добрината и разбирането, които получва от леля Станка, не са достатъчни и то заживява сред омагьосващата тайнственост на природата в света на своите мечти. Самотните му нощи в планината са изпълнени с видения за приказни герои и юначни дела. Особено място сред тях взема образа на Ангелинка. Юношата у него се пробужда, а с него и очарованието от първата любов. “Царицата на неговата фантазия” изпълва мислите и сънищата му. В представите си сирачето я обвързва винаги с летене-тя я уприличава на “бяло врабче”, ту на “златна пчела”, ту на “ангелчетата, изписани в черквата”. Святата любов на момчето към това безплътно, ефирно същество го подтиква към смели постъпки. Във виденията си той се вижда като силен и мъжествен рицар, неин покровител, който търси и постига справедливостта. Образът на далечното момиче осмисля ежедневието на пастирчето и му помага да се извиси нравствено. Денят, в който светлите любовни пориви и съкровените мечти ще бъдат проверени в реалността, се превръщат в празник за юношата. По пътя от планината към селото душата му се изпълва с лекота и опиянение. Усещането за празничност е постигнато чрез красотата на природата, звъна на камбаните и настроението на момчето, което бъзрза, бере росна иглика и дразни с виковете си птиците. Цялата природа сякаш цъпреживява щастието на героя. Епизодът е разгърнат около християнския празник Възнесение. Назоваването му е не само времеви ориентир, но и метафора на издигането на човека, на необходимостта от вълшебството в неговия живот, постигнато чрез очарованието на първата любов. Дългоочакваната среща със съществото от мечтите носи отпечатъка на изключителност и нереалност. Наи-големият дар в живота си сирачето получава при среща с Ангелинка. Тя е по-красива от всичките му мечти: ”В нея нямаше нещо земно.”. Действието е ситуирано в тъмната стая, за да се свърже появата на Ангелинка със “слънчево петно”. Образът й завладява момчето с невероятната си прелест. Влюбените му очи я виждат като фея със “златни коси” и с “панделки като полски пеперуди”. При това второ портретуване на образа-мечта отново се подчертава присъствието на белия цвят в облеклото като израз на чистотата, невинността и подкупващата искреност на първата любов. Гласът на Ангелинка прозвучава в ушите на момчето като песен. В мига на щастието мумите му липсват, но на помощ му идват цветята, събрани в росното утро. В израз на святата си любов и възхищение той ги поднася на своя блян. “Прималял от срам”, изживял очарованието на първата любов, героят се връща при овцете, изпълнил желанието на своя живот – да види момичето от мечтите си. Вълнуващо разказаната история за първите любовни трепети в разказа “Ангелинка” носи послание за хармонията в човешкия живот, която може да се постигне, ако се съхрани способността да се мечтае. Образът на безименния герой потвърждава истинността на сентенцията, че “човек е толкова голям, колкото са големи мечтите му”.

Осъзнаването на лиричес¬кото начало в разказа „Ангелинка” е ключът за разбиране на идейно-емоционалното богатст¬во на това произведение, заемащо малко нео¬бичайно място в творчеството на Елин Пелин. Съставено като светъл и топъл спомен за меч¬тите от детството на един вече възрастен чо¬век, повествованието въвежда в чист и красив свят, в който поривът към благородство и доб¬рота е основният мотив, определящ поведе¬нието на героите. Личностното изграждане на дванайсетгодишното пастирче е резултат от сложно взаимодействие между мечтите и ре¬алността, провокирано от мита за леля Дъмша, от първите любовни трепети, свързани с ангелоподобната й дъщеричка, от усамотението сред чудните планински нощи. Пред очите на читателя се извършва истинско преобразява¬ме: детето става мъж - покровител на по-сла¬бите, житейски умъдрял, способен да разгра-ничава и оценява доброто като измерение на нравствената красота и да проявява велико-душие към физическото несъвършенство.
Повествованието в „Ангелинка” разкрива въображението като могъщ стимул за този уди¬вителен преход от детството към зрелостта. Оказва се, че навлизането в света на фантазното не е бягство от реалността, а истинско завръщане към нея. Именно чрез въображе¬нието героят се оразличава от другите деца в дома на леля Станка. Чрез него той може да постигне самовглъбяване и да открие собст¬веното си АЗ, съставено от чисто мъжки доб¬родетели, изтъкано от благородство и доброта. Чрез въображението момчето осъзнава житейс¬кото призвание на мъжа.
Съчетал мъдрост и художествен опит, Елин Пелин майсторски разкрива отделните фази в детското съзряване. „Безконечният поток от думи и похвали" на леля Станка за далечната й сродница постепенно изгражда идеализирана представа за доброто, достигащо до светостта на Божията майка. Въображението активно съдейства за зрими очертания на светлия идеал. Какво от това, че децата никога не са виждали леля Дъмша! Тя съществува в тяхното детско въображение като „далечна, всемогъща и не¬постижима вълшебница", която живее „някъде си в някакъв приказен град" и държи сметка за всички техни „добри и лоши постъпки". Ней¬ният образ им се представя „прекрасен и ус¬михнат, обкръжен от светъл ореол". В наивни¬те си мечти те я търсят в „ оня лазурен небесен мир", обитаван от познатите им библейски об¬рази - на „дядо Господ и скърбящата негова майка - пречистата света Богородица". Без въ¬ображението, доброто би останало само абс-трактна и недостъпна идея, но изграденият от фантазиите образ е в състояние да направи от децата „кротки и тихи" същества, чиито доб¬родетели се тълпят „под светото знаме на тая незрима леля Дъмша като смирено стадо агне¬та". Самоиронията в тона на възрастния повествовател не разрушава този идиличен свят - напротив, тя прикрива неговото умиление пред невъзвратимото детство.
Представата за дъщерята на леля Дъмша -създание „кротко и добро, русокосо като звездица", буди в сърцата на децата „затаена за¬вист". Образът на Ангелинка властно обсеб¬ва съзнанието на дванайсетгодишното момче. Идеални условия за полета на неговото въоб¬ражение, чрез което то се вижда в нова жи¬тейска роля, създават чудните нощи в събот¬ните дни, когато носи храна на говедарите в планината. В тези неповторими мигове, „под самите звезди" край „тлеещия огън в малката колиба", се осъществява изключителното дви¬жение на човешката мисъл към съкровените дълбини на АЗ-а, отразен в необятното прост¬ранство на величаво смълчаната природа. В усамотение с нея момчето открива своята уни¬кална същност и предназначение. „Вълшебни¬те" приказки на пастирите, тайнствените гла¬сове на нощта, гледката към „белите звезди", „кротко" бдящи над него от „синия небесен ку¬пол", дават криле на въображението му. Сияй¬ният образ на Ангелинка изпълва пространст¬вото, навява му „хиляди невинни и щастливи мисли". Съзнанието, освободено от реалност¬та, пренася приказните видения в изградения от въображението свят. В него момчето се вжи¬вява в ролята на „юначен покровител", който пази ангелоподобното момиче „от всичко зло". Убива „огнения змей", който иска да открадне Ангелинка, търси я в „тайнствените подземни царства", спасява я върху крилете на орел, когото сваля от облаците „само с погледа си". Развързва страшни магии, които са я преоб¬разили в „златна пчела", завладява „незнайни земи", където царува заедно с нея. Ангелинка се превръща в „царицата" на неговата фанта¬зия, съпровождаща неотлъчно момчето в соб¬ственото му преобразяване в мъж. Въображе¬нието участва в това велико тайнство на съзря¬ването, след което човекът е вече друг, разли¬чен от колектива, обречен на самотност в из¬бора и утвърждаването на своето поведение.
В изграждането на този епизод иронията на възрастния разказвач отстъпва пред лиризма, с който са пропити мечтите на дванайсетго¬дишното момче. Тяхната красота, магията, ко¬ято излъчват миговете на потъване в света на фантазното, показва, че преднина взема глед¬ната точка на пастирчето в общия повествователен план на творбата.
С убедителна логика писателят изгражда по¬ведението на героите си в епизода, в който ле¬ля Станка изпраща момчето в планината, заб¬равила за миг да му напомни, че трябва да се върне на другия ден - на Възнесение, когато ще пристигне и леля Дъмша с Ангелинка. Видьт на пастирчето, заплакало „като момиче, с безпомощни сълзи", предизвиква изблик на май¬чини утешителни слова у жената, а то се зах¬лупва върху гривата на магарето, хълцайки в неудържим плач. Сега споменът се възпроиз¬вежда от гледна точка на възрастния повествовател, който иронично руши въображаемия ореол за „мъжественост".
Все със същата логика на художественото повествование писателят доказва истинността на преобразяването у момчето, когато то се озовава п ред „гордостта налели Станка", пред свещения „идеал" на децата - леля Дъмша. За разлика от другите деца, застинали в благого¬вейно съзерцание пред гостенката, като пред „някоя чудотворна икона", пастирчето възпри¬ема нейната външност като истинска пародия на столична дама. Двата повествователни пла¬на се сливат чрез примиряване на гледните точки на възрастния повествовател и момчето. От позицията на естета видът на леля Дъмша е гротескно подобие на жена: „Лице сухо, кока¬лесто, с цвета на ощавена гайда, с голямо мъх¬нато разстояние между носа и устата, с редки дълги косми по брадата, с вежди, паднали отс¬трани. " От устата й се показват „два стари зеленясали зъба като камъни пред някоя тъмна пещера". Но мъжът, съзрял у пастирчето, е до¬бил способността да вниква отвъд видимото — в това изобилие от „обич, простодушие и доб¬рота" в кроткия „кравешки поглед" на гостен¬ката, което го кара да пристъпи сам, „непобутнат от никого" към нея, и да целуне „жи¬лестата" й ръка „смирено и страхопочитателно". Отново въображението помага да се отк¬рият истинските човешки стойности зад външ¬но уродливото - впрочем това е постоянен мо¬тив в приказното творчество, в което непре¬къснато се поставя на изпитание добротата ка¬то нравствен дълг.
Появата на Ангелинка в тъмната стая - едно „слънчево петно", паднало от „зирките на та¬вана", е най-висшата награда за проявеното постоянство в доброто - дар божи за момче-то, за всеотдайното му сърце, изпълващо се сега с радост, „както цветната чаша се пълни с лъчи". Авторът съзнателно подбира детайли, внушаващи храмова обстановка. В контраст с мрака в стаята, светлината извира от Анге¬линка - „цяла облечена в бяло... с мека златна коса..."; от големия сноп иглика, която момче¬то оставя в скута й - „като на жертвеник1'. Светлината е символният израз на възтържествувалото добро, преоткрито с много въобра-жение и фантазия. Пред вида на приказната Ангелинка, надминала всички очаквания на пастирчето, границите между съня и реалност¬та отново се заличават. Примряло от срам, неможейки да понесе такъв емоционален прилив в душата си, момчето избягва при овцете, за да различи в усамотение новото си АЗ -непознато на детето, което безвъзвратно си е отишло, и все още непривично за мъжа, на когото тепърва предстои да се утвърждава.
Написан просто и красиво, създаващ впе¬чатление за художествена лекота, разказът „Ан¬гелинка” убеждава в силата на въображение¬то да освобождава човека от оковите на реал¬ността, за да го връща към нея възмъжал, обла¬городен, способен на свой ред да я сътворява по законите на красотата.

Разказът на Елин Пелин е написан в аз-форма , което му придава едно интимно и достоверно звучене. В него авторът представя живота на едно дванадесетгодишно момче.
Светът на момчето пастирче е на границата между реалното и вълшебното. Реалният свят на момчето е еднообразен , изпълнен със самота и тъга. То е сираче , отгледано в дома на леля Станка. Въображаемия свят е изпълнен с героизъм и красота.
В истинския свят момчето е сираче. Участта му го натъжава. То живее в къщата на леля Станка. Тя приютява и още деца. Разказва им за леля Дъшма , която живее в столицата. Разнообразява сивите и скучни дни, като отива да занесе храна на пастирите в планината.
Момчето понякога се откъсва от реалния свят. Желае да живее във въображаемия си свят.
От разказите на леля Станка децата си представят леля Дъшма като една “далечна , всемогъща и недостижима вълшебница”. Името й , което е рядко срещано , също й придава една загадъчност. Фактът , че живее в София и получава пенсия , за заслуги на мъжа си , й придава една извисеност. “дечурлигата” си представят столицата като “приказен град”. Леля Станка използва леля Дъшма като “оръжие” срещу споровете между децата. Тогава те стават като “смирено стадо агнета”. Леля Дъшма се явява като съдница на доброто и злото. В своето въображение пастирчето я поставя редом до Божията майка. За него загадъчната родственица е свещен идеал , към която то се стреми. Всички деца в дома на селската жена се нуждаят от обич и се стараят да са по-добри , за да ги обича повече съвършената леля Дъшма.
Още по-привлекателен и обаятелен е образът на нейната дъщеря. В мечтите си момчето я вижда като момиче “русокосо като звездица”. Отивайки в планината , разказите на овчарите засилват неговото въображение. Тя е “царицата” на мечтите му. Във фантазиите си той живее “неотлъчно” с нея. Във въображението му , тя изплува като бяло врабче. Явява се като неин спасител. Чистата и искрената му любов го подтикват към героични постъпки. Не се страхува от страшните магии. Стреми се към доброто. Във въображението си се вижда като неин “юначен покровител” Символиката на името й подчертава и нейната духовна извисеност и чистота. Мислите на пастирчето са завладени от Ангелинка.
Виждайки на яве леля Дъшма , героят на Елин Пелин не се разочарова. Въпреки , че видът й е непривлекателен и животът е оставил отпечатък върху лицето й , от очите й строят духовна чистота и доброта. Това покорява сърцето на момчето. Кара го да целуне ръката й като израз на неговото преклонение и признание пред доброто и любовта.
Съзирайки Ангелинка , пастирчето съзнава , че тя надминава мечтите му , сбъдната мечта е по-красива от мечтата!
Подарява “слънчева иглика” на Ангелинка, която е символ на духовната му чистота и преклонението му пред добротата.
Игликата е символ на чистотата , добротата и всички човешки добродетели. Това утвърждава разказът на Елин Пелин. Това са авторовите послания към неговите читатели.

Елин Пелин е майстор на разкази за селото. Неговите герои са непосредствени, чистосърдечни, търсещи красота в трудното ежедневие. В тях пленява чудния свят на доброто, човешкото. Благородното. С това очарова и разказът „Ангелинка” . Той разкрива духовните вълнения на дванадесетгодишно момче от първото влюбване.
Финалните думи в творбата разкриват не обикновеното въздействие на срещата между Ангелинка и пастирчето. В паметта на чувствителното сираче се съхранява споменът за докосването до идеала. В романтичната душа на разказвача изживяното щастие заличава границата между реалност и блян. Мечтата на момчето се превръща в истинско вълшебство, въпреки че от вълнение той не успява да каже нищо на любимата девойка. За него срещата с нея остава свят момент.
Редом до леля Дъмша е дъщеря й Ангелинка. Тя живее с майка си. Сравненията и епитетите подсказват, че Ангелинка е нежно създание и това е внушено чрез името й. Тя буди в сърцата на децата затаена завист. Струва им се , че тя живее в град на приказките. Чрез фантазията си децата започват да си представят гостенките като вълшебници.
Сред този красив и приказен свят се ражда любовта към Ангелинка. За момчето тя става приказна и той се опиянява преди да е видяло своята любов. Юношата тръпне от вълнение, защото никога не е изпитвал такова чувство. Със своето богато въображение момчето си представя Ангелинка като „ мъничка, хвърчаща, прилична на някакво бяло врабче, слънцесияещо и усмихнато като на ангелчетата изписани в черковата...” . Епитетите и сравненията разкриват приказния чар на Ангелинка.
Сирачето е споходено от любовта. Иска да бъде обичано и да бъде покровител на своята любима. Под влияние на фолклора то изгражда образа на девойката и му се струва, че като нея друга няма. За дванадесетгодишното момче Ангелинка е създание, което притежава ефирност, нежност, неповторимост. Цветовете, които изразяват невинността и външността са жълтото и бялото.
Момчето иска да се докаже пред Ангелинка и затова то се вижда като нейн „ юначен покровител”. Неговата фантазия е богата и се прадставя как съпровожда Ангелинка по света и я пази от злото, че убива огнен змей, който иска да я открадне.
Рано сутринта на Възнесение момчето слиза от планината. Той е обзет от вълнение и усеща, че ще осъществи първата му голяма мечта. Чрез глаголите
„ бързах”, „ пеех и дразнех” пастирчето изразява своите чувства. Душата на влюбения подсказва да набере иглика за своята любима. Всичко му изглежда красиво и това е резултат от първото влюбване. Самоувереността на момчето постепенно изчезва:
„ краката и ръцете ми трепереха, а лицето ми трябва да е било по бледо от игликата, която носех”. Това е знак за пламенната му любов към девойката. Неговите мисли са чисти. Това са първите трепети на любовта.
Срещата с Ангелинка е дългоочаквана. Момчето е изненадано от нейната поява, защото е по-красива от неговите въображаем образ. Тя е като „ слънчево петно” на фона на къщата.
Портретното описание на момичето е изградено чрез художествени детайли, които разкриват чара й: „ тя беше по-малка от мен, цяла облечена в бяло, отрупана със сини и червени панделки, с мека златна коса , пусната свободно по плещите, също превързани с панделки”. Нейната божествена хубост е изразена с многоцветието. Думите на леля Дъмша се открояват от тези на Ангелинка. От вълнение ръцете на момчето треперят и игликата пада на земята. Ангелинка е символ на красивото, съвършенното, божественото.
Безименният герой е изпълнен от щастие, защото усеща благодарността на Ангелинка. Момчето усеща,че е безсилно да остане, затова поставя всичката иглика. Този жест доказва ,че романтикът иска да подари на Ангелинка нещо свое, което да и напомня за него. Това го кара да се върне при овцете.
Мечтателят не вижда повече своята любов, защото на другия ден леля Дъмша и Ангелинка си заминават. Споменът за девойката оставя отпечатък върху целия живот на героя. Разказвачът се връща в юношките си години, когато първата любов го зарежда с енергия.
Чрез разказът „Ангелинка” Елин Пелин внушава потребноста от идеал. Необходимоста ми се откроява ярко, защото без духовни добродетели е немислимо да се живее. Прекрасната любов преражда момчето, подтиква го към добро. А има ли нещо по- хубаво от отва?

Елин Пелин е признат класик на късия разказ. Разказът „Ангелинка” е една от лебедовите му песни в областта на така наречения класически разказ. В своите разкази,свързани с живота в българското село,писателят разкрива не само трудови моменти от бита на българите,но и такива,които говорят за тяхната чувствителна душевност.
Мечтата и реалността се срещат в света на дванадесет годишното момче,което има нежна,чувствена душа,лишена от майчина нежност. Затова сирачето мечтае за свят по-красив и щастлив. И когато е горе в планината до звездите той се вижда като юначен покровител и спасител на Ангелинка-момичето ,което живее в друг по-красив свят и във въображението на момчетата тя и нейната майка са толкова извисени,че си ги представят на божествен престол.
Главният герой е дванадесет годишно момче,чиято сиромашка участ в голяма степен засилва чувстото за ранимост и впечатлителност.Макар и израснал в сурова действителност той има нежна душа. Затова възторжените думи на леля Станка за нейната роднина леля Дъмша и дъщеря й Ангелинка оставят дълбока следа в мечтателната му натура,и изграждат във въображението му техните образи.Те носят светлия ореол на нещо далечно и красиво. Постепенно в съзнанието на момчето се откроява образа на Ангелинка „едно създание кротко и добро,русокосо като звездица.” За него тя се превръща в идеал и той живее с духовен копнеж по нея. Особено ярко се открояват онези „чудни планински нощи”,в които малкият пастир е при говедарите в планината. Пестеливо но много точно Елин Пелин песъздава незабравимите за момчето мигове. Това са прекрасни нощи на мечтание,защото то не мисли за никого на света,освен за Ангелинка. Той си представя Ангелинка като бяло врабче,а себе си като неин юначен покровител и закрилник и разкрива своята нежна и богата душевност за доброта и щастие. Тук в планината момчето за първи път осъзнава великото тайнство на съзряванрто и на лябовта.
Първата среща на момчето с действителността е получаването на писмото от леля Дъмша,което е написано с „детски почерк, без главни букви и без знаци,просто и наивно поздравление.” Той чете писмото на леля Дъмша,премалял от вълнение,но изпитва дълбока болка от това,че не е споменат в поздравлението.
Пътуването на момчето към срещата с бленуваната мечта е предадена поетично като едно стремление към щастието:
„Рано сутринта на възкрасение аз се спущах бързо по стръмния планински път към село. Мислех за леля Дъмша и за Ангелинка и душата ми се вълнуваше. Аз бързах,пеех и дразнех с викът си птиците,които се пробуждаха и скачаха из клоните. Слизах по полянките и берах още росната иглика,която се жълтееше навред из храсталака. Набрах цял сноп от нея и го носех пред себе си,прегърнат с две ръце като дете.”
Действителния образ на леля Дъмша е контрастен на мечтаното,тя е толкова грозна,че момчето я оприличава на „голяма черна пеперуда”. „Лице сухо,кокалесто с цвета на ощавена гайда,с голямо мъхнато разстояние между носа и устата,с редки дълги косми по брадата,с вежди паднали отстрани,дърпани от безчислените бръчки около свитите й очи.”
Въпреки всичко момчето й целува ръка,защото в нейния кравешки поглед той съзрява доброта. Така Елин Пелин поставя духовната над физическата красота и подчертава,че важното е душата на човека.Ангелинка за разлика от леля дъмша е по-красива от самата мечта. Тя осветява с външността си цялата стая и на фона на тъмната къща е като „слънчево петно”. Цялата е облечена в бяло-символ на нежността и на чистотата. Богатството от цветове по нея символизира съвършенството на Ангелинка и авторът заключва „тя надминаваше сънищата ми”.Едно прекрасно сравнение насочва към душевните вълнения на момчето ,сърцето му се пълни с чувства тъй както „цветна чашка се пълни с лъчи”. Но момчето в този миг на срещата оценява себе си,чувства се „слаб и недостоен”,затова изсипва цветята в скута й и избягва.
Стремежът към идеала,разбиран като добро и красота,вдъхновява у човека най-ценната добродетел-способността да обича. Това разбиране е вложено в разказа Ангелинка,в който светът на героите е озарен от вярата в съвършенството,въплатено във едновременно реални и пресътворени от човешкото въображение образи. Варата в един възвишен идеал поражда обич и доброта,превръща се в подтик към добродателност във вдъхновение на първата любов и това е по-важно от разминаването между мечтите и реалността.

В разказа “Ангелинка” мечти и действителност се
преплитат,за да създадат представата за стремежа на човека към идеал и
съвършенство.В мечтите светът е по-справедлив,вълнуващ и красив, а
реалността е изпълнена със страдание и мъка.Особенно привлекателни и
духовно извисяващи са мечтите във възрастта на юношеството,когато човек
опознава себе си и света,когато изгражда харак- тера си.В тази възраст е
героят на разказа “Ангелинка”,в чийто образ Елин Пелин пресъздава краси-
вите блянове на едно влюбено 12-годишно момче.
Малкото пастирче,надарено с чувствителна душа,сътворява
прекрасен свят в мечтите си,кой то е недостъпен за житейските неволи на
селското ежедневие.Момчето живее в две пространства – в действителността
при добрата леля Станка и в мечтите си през двете чудни планински
нощи,съзер – цавайки небето и звездите.В мечтите му властват светли
идеали,които устремяват душата му към кра сота и доброта,помагат му
по-лесно да преодолява тежката си сирашка участ.Пред очите ни се извър
шва истинско преобразяване – детето става мъж,житейски
помъдрял,разбрал,че красотата трябва да се защитава,че за любовта трябва
да си достоен.На прага на младостта посредством приказните меч-ти героят
на Елин Пелин изпитва блаженството на първата обич,която съпътства
живота му,насищай ки го с щастие.
Дванадесетгодишното сираче живее в дома на леля
Станка,която го обича и се отнася добре с него,но момчето се чувства
самотно,лишено от майчина ласка и бащина закрила.Именно сирашка- та
участ на героя е предпоставка за неговата изострена чувствителност,за
романтичната му мечтател ност.В скучното селско ежедневие разказите на
леля Станка за нейната далечна сродница леля Дъм – ша и малката и
дъщеричка Ангелинка облагородяват детските души,пренасят ги в някакъв
свят.”Без- конечният поток от думи и похвали” на леля Станка,постепенно
изгражда идеализирана представа за светлия идеал – леля Дъмша.Тя
съществува в детското въобажение като “далечна,всемогъща и не- постижима
вълшебница” и държи сметка за всички техни “добри и лоши постъпки”.Само
името и е в състояние да усмири малките палавници и да извика чувството
им за ред и справедливост,да ги на- прави по-добри.В наивните детски
мечти нейният образ е “обкръжен от светъл ореол”,поставен ня- къде
високо в “оня лазурен небесен мир” обитаван от “дядо господ и скърбящата
негова майка – пре-чистата света Богородица”
Представата за Ангелинка – създание “кротко и
добро,русокосо като звездица”, буди в сър- цата на децата “затаена
завист”.По този начин Елин Пелин разкрива жаждата им да се приближат до
идеала си,да бъдат достойни за мечтите си.
Така мечтата става реалност в
ежедневието на дечурли гата,дарява ги с нравствени добродетели.
Сирашката участ на момчето е тъжна,но тя му дава едно
предимство пред другите деца – въз можността,когато носи всяка събота и
неделя храна на говедарите в планината,да се докосне до кра - сотата на
природата,да потъне в света на истинската хармония.Непознало красотата
на реалността в селската действителност,то я открива в бездънното небе и
ярките звезди сред тайнственото мълчание и лекия шум на самодивските
хора,в съзвучие, с който дори и въздишката на някоя крава изглежда като
вълшебство.Там омаян от приказките на пастирите,героя преживява своето
прекрасно превъпла щение – става юначен принц,който се бори със злото и
заслужава любовта на своята принцеса.Мом- чето,получаващо недостатъчно
обич в действителността,в мечтите си копнее именно за красота,лю- бов и
героични подвизи.
юначен покровител” , който убива “огнения змей” , спасява Ангелинка
върху крилете на орел,развързва страшни магии,които са я преобразили в
“златна пчела”,завладява “незнай ни земи”,където царува с
нея.Ангелоподобната Ангелинка става “царицата” на вълшебните му меч-
ти,съпровождащи момчето в преобразяването му в мъж,в утвърждаване на
нравствената му същност.
Но идва момента,когато бляновете му могат да станат
реалност.За това героят е безкрайно нещастен,когато научава,че няма да
се срещне с двете гостенки – леля Дъмша и Ангелинка – на въз-
несение,защото трябва да отиде при пастирите.В този миг цялата тежест на
нерадостното ежедневие, цялата горчивина на живота се стоварват върху
невръстните плещи на момчето : “Усещах как в мое- то сирашко сърце се
сълраха всички нещастни сълзи и тръгнаха към очите ми.”.Видът на
пастирче- то,заплакало “като момче”,предизвиква изблик на майчини
чувства у леля Станка и тя дава разреше нието си то да се върне
навреме,за да види гостенките.
Бленуваната среща е на Възнесение.Денят не е случаен –
свързан е с празника в душата на момчето.Изпълнено с романтика и
нетърпение,то бърза към своята мечта.Всички детайли,които из – граждат
тази част на текста,имат богат метафоричен смисъл – пърхането на птиците
сред клоните,
росната иглика и празничният камбанен звън символизират полета на една
чиста душа,окрилена от светли копнежи.
Нищо не е в състояние да помрачи радостта на момчето от
сбъднатия блян,от срещата с него вия “ свещен идеал “ и
Ангелинка.Външният вид на леля Дъмша не отговаря на приказната представа
за нея.Елин Пелин рисува далечната роднина,видяна през погледа на
пастирчето и на вече възраст – ния разказвач,като пародия на столична
дама.Светлият ореол около главата и е изместен от “смачка- на черна
шапка”,вълшебницата се е превърнала във вещица,но възмажалият
юноша,видял обичта, простодушието и сърдечността в погледа и,почтително
целува “жилестата “ и ръка,защото оценява доброто като измерение на
нравствената красота.Духовно извисеното момче е разбрало,че физическо то
несъвършенство е маловажно пред истинските човешки ценности.
Празникът в душата на героя е пълен и съвършен,когато
зърва Ангелинка.Краткият миг на срещата не погубва мечтата,защото
прилича по-скоро на сън,отколкото на истина.Момиченцето из- глежда така
неземно красиво за влюбеното момчешко сърце,че надминава и най-смелите
му мечти. Писателят съзнателно подбира детайли внушаващи съвършенството
и духовното изящество на Анге- линка.В контраст с мрака в стаята
светлина струи от момиченцето,което изглежда като слънчево пет-
но.Сияние излъчва и бялата му рокличка и златната му коса,а
разноцветните панделки правят образа му още по-красив и
вълшебен.Светлината е символният образ на възтържествувалото добро,
преот- крито с много въображение и фантазия.
В този момент сърцето на пастирчето се изпълва с щастие
така “както цветна чашка се пъл- ни с лъчи”.Макар и изживяно само за
миг,щастието оставя следа в душата на героя завинаги.Иглика- та,която
той поставя в скута на Ангелинка “като на жертвеник”,е израз на
вечността на любовното чувство,което възвисява човека,окриля мечтите му
и ражда непреходна красота.За момчето Ангелин- ка не е спомен, а
мечта,която е нужна на възмъжалия юноша през всичките дни на живота му.Между детството и младостта юношата от разказа “Ангелинка”
отдава духа си на мечтите. Богатата му фантазия го пренася в един
по-съвършен свят,в който властват добротата,любовта и хар- монията.Елин
Пелин ни убеждава в силата на въображението,което освобождава човека от
оковите на реалността,за да го връща към нея възмъжал и
облагороден.Мечтата е оръжието на човека срещу сивотата на ежедневието и
ключът към сърдечното щастие.

В разказа “Ангелинка” мечти и действителност се
преплитат,за да създадат представата за стремежа на човека към идеал и
съвършенство.В мечтите светът е по-справедлив,вълнуващ и красив, а
реалността е изпълнена със страдание и мъка.Особенно привлекателни и
духовно извисяващи са мечтите във възрастта на юношеството,когато човек
опознава себе си и света,когато изгражда харак- тера си.В тази възраст е
героят на разказа “Ангелинка”,в чийто образ Елин Пелин пресъздава краси-
вите блянове на едно влюбено 12-годишно момче.
Малкото пастирче,надарено с чувствителна душа,сътворява
прекрасен свят в мечтите си,кой то е недостъпен за житейските неволи на
селското ежедневие.Момчето живее в две пространства – в действителността
при добрата леля Станка и в мечтите си през двете чудни планински
нощи,съзер – цавайки небето и звездите.В мечтите му властват светли
идеали,които устремяват душата му към кра сота и доброта,помагат му
по-лесно да преодолява тежката си сирашка участ.Пред очите ни се извър
шва истинско преобразяване – детето става мъж,житейски
помъдрял,разбрал,че красотата трябва да се защитава,че за любовта трябва
да си достоен.На прага на младостта посредством приказните меч-ти героят
на Елин Пелин изпитва блаженството на първата обич,която съпътства
живота му,насищай ки го с щастие.
Дванадесетгодишното сираче живее в дома на леля
Станка,която го обича и се отнася добре с него,но момчето се чувства
самотно,лишено от майчина ласка и бащина закрила.Именно сирашка- та
участ на героя е предпоставка за неговата изострена чувствителност,за
романтичната му мечтател ност.В скучното селско ежедневие разказите на
леля Станка за нейната далечна сродница леля Дъм – ша и малката и
дъщеричка Ангелинка облагородяват детските души,пренасят ги в някакъв
свят.”Без- конечният поток от думи и похвали” на леля Станка,постепенно
изгражда идеализирана представа за светлия идеал – леля Дъмша.Тя
съществува в детското въобажение като “далечна,всемогъща и не- постижима
вълшебница” и държи сметка за всички техни “добри и лоши постъпки”.Само
името и е в състояние да усмири малките палавници и да извика чувството
им за ред и справедливост,да ги на- прави по-добри.В наивните детски
мечти нейният образ е “обкръжен от светъл ореол”,поставен ня- къде
високо в “оня лазурен небесен мир” обитаван от “дядо господ и скърбящата
негова майка – пре-чистата света Богородица”
Представата за Ангелинка – създание “кротко и
добро,русокосо като звездица”, буди в сър- цата на децата “затаена
завист”.По този начин Елин Пелин разкрива жаждата им да се приближат до
идеала си,да бъдат достойни за мечтите си.
Така мечтата става реалност в
ежедневието на дечурли гата,дарява ги с нравствени добродетели.
Сирашката участ на момчето е тъжна,но тя му дава едно
предимство пред другите деца – въз можността,когато носи всяка събота и
неделя храна на говедарите в планината,да се докосне до кра - сотата на
природата,да потъне в света на истинската хармония.Непознало красотата
на реалността в селската действителност,то я открива в бездънното небе и
ярките звезди сред тайнственото мълчание и лекия шум на самодивските
хора,в съзвучие, с който дори и въздишката на някоя крава изглежда като
вълшебство.Там омаян от приказките на пастирите,героя преживява своето
прекрасно превъпла щение – става юначен принц,който се бори със злото и
заслужава любовта на своята принцеса.Мом- чето,получаващо недостатъчно
обич в действителността,в мечтите си копнее именно за красота,лю- бов и
героични подвизи.
юначен покровител” , който убива “огнения змей” , спасява Ангелинка
върху крилете на орел,развързва страшни магии,които са я преобразили в
“златна пчела”,завладява “незнай ни земи”,където царува с
нея.Ангелоподобната Ангелинка става “царицата” на вълшебните му меч-
ти,съпровождащи момчето в преобразяването му в мъж,в утвърждаване на
нравствената му същност.
Но идва момента,когато бляновете му могат да станат
реалност.За това героят е безкрайно нещастен,когато научава,че няма да
се срещне с двете гостенки – леля Дъмша и Ангелинка – на въз-
несение,защото трябва да отиде при пастирите.В този миг цялата тежест на
нерадостното ежедневие, цялата горчивина на живота се стоварват върху
невръстните плещи на момчето : “Усещах как в мое- то сирашко сърце се
сълраха всички нещастни сълзи и тръгнаха към очите ми.”.Видът на
пастирче- то,заплакало “като момче”,предизвиква изблик на майчини
чувства у леля Станка и тя дава разреше нието си то да се върне
навреме,за да види гостенките.
Бленуваната среща е на Възнесение.Денят не е случаен –
свързан е с празника в душата на момчето.Изпълнено с романтика и
нетърпение,то бърза към своята мечта.Всички детайли,които из – граждат
тази част на текста,имат богат метафоричен смисъл – пърхането на птиците
сред клоните,
росната иглика и празничният камбанен звън символизират полета на една
чиста душа,окрилена от светли копнежи.
Нищо не е в състояние да помрачи радостта на момчето от
сбъднатия блян,от срещата с него вия “ свещен идеал “ и
Ангелинка.Външният вид на леля Дъмша не отговаря на приказната представа
за нея.Елин Пелин рисува далечната роднина,видяна през погледа на
пастирчето и на вече възраст – ния разказвач,като пародия на столична
дама.Светлият ореол около главата и е изместен от “смачка- на черна
шапка”,вълшебницата се е превърнала във вещица,но възмажалият
юноша,видял обичта, простодушието и сърдечността в погледа и,почтително
целува “жилестата “ и ръка,защото оценява доброто като измерение на
нравствената красота.Духовно извисеното момче е разбрало,че физическо то
несъвършенство е маловажно пред истинските човешки ценности.
Празникът в душата на героя е пълен и съвършен,когато
зърва Ангелинка.Краткият миг на срещата не погубва мечтата,защото
прилича по-скоро на сън,отколкото на истина.Момиченцето из- глежда така
неземно красиво за влюбеното момчешко сърце,че надминава и най-смелите
му мечти. Писателят съзнателно подбира детайли внушаващи съвършенството
и духовното изящество на Анге- линка.В контраст с мрака в стаята
светлина струи от момиченцето,което изглежда като слънчево пет-
но.Сияние излъчва и бялата му рокличка и златната му коса,а
разноцветните панделки правят образа му още по-красив и
вълшебен.Светлината е символният образ на възтържествувалото добро,
преот- крито с много въображение и фантазия.
В този момент сърцето на пастирчето се изпълва с щастие
така “както цветна чашка се пъл- ни с лъчи”.Макар и изживяно само за
миг,щастието оставя следа в душата на героя завинаги.Иглика- та,която
той поставя в скута на Ангелинка “като на жертвеник”,е израз на
вечността на любовното чувство,което възвисява човека,окриля мечтите му
и ражда непреходна красота.За момчето Ангелин- ка не е спомен, а
мечта,която е нужна на възмъжалия юноша през всичките дни на живота му.Между детството и младостта юношата от разказа “Ангелинка”
отдава духа си на мечтите. Богатата му фантазия го пренася в един
по-съвършен свят,в който властват добротата,любовта и хар- монията.Елин
Пелин ни убеждава в силата на въображението,което освобождава човека от
оковите на реалността,за да го връща към нея възмъжал и
облагороден.Мечтата е оръжието на човека срещу сивотата на ежедневието и
ключът към сърдечното щастие.

Разказът “Ангелинка” от Елин Пелин е ярко доказателство на твърдението, че литературата е човекознание. Фикционалният свят на краткия повествователен жанр е изпълнен с мъдрост и поезия. В основата му стои споменът за магнетичната сила на красивото и доброто , за времето, когато се раждат мечтите, когато човек започва да опознава света около себе си и да се формира нравствено.
Носталгията на разказвача го връща назад във времето, когато съдбата му отрежда да живее като чужд в къщата на леля Станка. Ежедневните разкази на възрастната жена за далечните роднини леля Дъмша и дъщеря й Ангелинка събуждат у героя представата за един красив и справедлив свят. Експозицията на разказа свидетелства и за начина, по който се формира духовният свят на момчето. Полуприказният нравствен еталон за подражание се опира на народната култура, фолклора и християнските легенди. Жената със странното име постепенно заживява в съзнанието на децата като недостижима вълшебница наред с “дядо Господ и скърбящата негова майка – пречистата света Богородица”. Още по- вълнуващ е образът, който стои в “лазурния небесен мир” заедно с този на леля Дъмша – Ангелинка.Тези образи събуждат у момчето първите пориви към красивото и доброто в човешкия живот.
Художественият текст постепенно гради образа на два свята – реалния и въображаемия. Специфична художествена роля за доизграждането на техния смисъл играят имената на героините. В първата редакция на разказа селската леля се е
казвала Дъмша, а градската – Станка.Чрез размяната в окончателната редакция на разказа Елин Пелин постига допълнително внушение. Популярното и разпространено име Станка се обвързва със света на делничното, а необичайното име Дъмша кореспондира с въображаемия, далечен и магнетичен свят. Принадлежността на Ангелинка към него е отразена в името й, което пряко напомня за нещо неземно, възвишено и небесно. По този начин героят си представя гражданките по-лесно и става подвластен на магнетичните им образи.
Самотата на момчето се подчертава непрекъснато в повествованието. Той е чуждият в къщата – там “служи”, като едно от задълженията му е да носи храна на говедарите в планината. Добрината и разбирането, които получава от леля Станка, не са достатъчни и то заживява сред омагьосващата тайнственост на природата в света на своите мечти.Самотните му нощи в планината са изпълнени с видения за приказни герои и юначни дела.Особено място сред тях заема образа на мъничката Ангелинка. Юношата у него се пробужда, а с него и очарованието от първата любов.”Царицата на неговата фантазия” изпълва мислите и сънищата му. В представите си сирачето я обвързва винаги с летене - ту я оприличава на “бяло врабче”, ту на “златна пчела”, ту на “ангелчетата, изписани в черковата”. Святата любов на момчето към това безплътно, ефирно същество го подтиква към смели и добри постъпки. Във виденията си той се вижда като силен и мъжествен рицар, неин покровител, който търси и постига справедливостта. Образът на далечното момиче осмисля ежедневието на пастирчето, помага му да се извиси нравствено и да се формира като чувствителен и добър човек.
Денят, в който съкровените мечти ще бъдат проверени в реалността, се превръща в празник за юношата. По пътят от планината към селото душата му се изпълва с лекота и опиянение.Усещането за празничност е постигнато чрез красотата на природата, звъна на камбаните и настроението на момчето, което бърза, бере росна иглика и дразни с виковете си птиците. Цялата природа сякаш съпреживява щастието на героя. Епизодът е разгърнат около християнския празник Възнесение. Назоваването му е не само времеви ориентир, но и метафора на издигането на човека, на необходимостта от красота и доброта в неговия живот.
Дългоочакваната среща със съществата от мечтите носи отпечатъка на изключителност и нереалност.Оказва се, че действителният образ на леля Дъмша е твърде далеч от изградената представа за “недостижима вълшебница”. Контрастът в изображението е съзнателно търсен и подчертан в детайлите – тя е като “голяма черна пеперуда”, а лицето й е грозно и отблъскващо, с цвят на “ощавена гайда”. Въпреки това момчето не стига до разочарование, защото е възпитавано в духа на християнските добродетели, които учат, че зад физическата непривлекателност може да се крие душевна красота. Сетивата му я откриват в “кроткия й кравешки поглед”. В израз на своята почит и страхопочитание пред “чудотворната икона” момчето целува ръката й. Жестът му подчертава силата на добротата в човешкия живот.
Най-големият дар в живота си сирачето получава при срещата с Ангелинка. Тя е по-красива от всичките му мечти: “В нея нямаше нищо земно.”. Действието е ситуирано в тъмната стая, за да се свърже появата на Ангелинка със “слънчево петно”. Образът й завладява момчето с магията на невероятната си прелест. Влюбените му очи я виждат като фея със “златни коси”, с “панделки като полски пеперуди”. При това второ портретуване на образа мечта отново се подчертава присъствието на белия цвят в облеклото като израз на чистотата, невиността и подкупващата искреност на първата любов. Гласът на Ангелинка прозвучава в ушите на момчето като песен. В мига на щастието думите му липсват, но на помощ му идват цветята, събрани в росното утро. В израз на святото си преклонение пред нейната ангелска красота той ги поднася на своя блян. “Прималял от срам”, изживял очарованието на първата любов, героят се връща при овцете, изпълнил желанието на своя живот – да види момичето от мечтите си.
Вълнуващо разказаната история за магнетичната сила на красивото и доброто в разказа “Ангелинка” носи послание за хармонията в човешкия живот, която може да се постигне, ако се съхрани способността да се мечтае. Образът на безименния герой потвърждава истинността на сентенцията, че “човек е толкова голям, колкото са големи мечтите му”.

Разказът на Елин Пелин Ангелика е прекарасен поетичен спомен за преживяно събитие,свързано с един от най-важните моменти от живота на човек - първите трепети на любовта.Авторът представя света на героя с много разбиране,защото споменът за първата любов остава за дълго време в сърцата на всички хора.Ангелинка е посвтен на мечтите,които се раждат в една самотна душа. Семейството на леля Станка е обикновено селско семейство.Лелята има далечна роднина в София - леля Дъмша,коята има дъщеря на име Ангелинка.Именно тя е момичето, в което се влюбва героят на произведението.Жизнерадостният характер на леля Станка проличава,когато пристига писмо от Дъмша,че тя и дъщеря й ще посетят семейството на Станка.Най-драматичният момент в произведението е мъката на момчето, когато осъзнава,че са го забравили в писмото.Описанието на леля Дъмша е направено от писателя с чувство за хумор, но и възвеличаващо нейните идеали.Ангелинка е описана от автора като кротко и добро русокосо създание.Момчето се влюбва в нея и дълго време порасналият вече разказвач не може да забрави първата си любов - Ангелинка. В семейството на леля Станка наред с другите деца живее и работи едно дванадесетгодишно момче,останало сираче.В дома оценките и представите на децата се оформят чрез разказите на Станка за леля Дъмша.Децата си я представят като светица , която държи сметка за всички добри и лоши постъпки на децата. Няма ден, в който да не се спомене името Дъмша. Роднината на Станка има дъщеря на име Ангелинка.Името й буди затаена завист в сърцата на децата,защото се споменава винаги,когато се отрони и името на майка й.Мъничкото момиченце е представено от автора като добро,миловидно и хубаво дете,така че читателят да си изгради представа за нея като красиво момиче и да добие добро мнение за нея. Именно Ангелинка е момичето ,в което се влюбва за първи път безименният герой в разказа.През нощите,прекарани в планината , момчето не мисли за нищо друго освен за Ангелинка.Под белите звезди на небесния купол той се пренася в света на фантазиите,където стои неговата царица.Той си я представя мъничка,прилична на някакво бяло врабче,с лице,сияещо и усмихнато като на ангелчетата.За него тя е царица на фантазиите.В света му Ангелинка бива спасявана от него и се обичат с цялото си сърце. Жизнерадотсният характер на лелята на децата личи,когато пристига писмо от Дъмша,че тя и дъщеря й ще ги посетят на Възнесение.За съжаление,момчето не изпитва същите весели чувства,както всички в къщата.То е много натъжено и огорчено от писмото,защото накрая има много здраве на всички поименно освен на него.Всички надежди,че е нужен някому и че някой го обича, сякаш изчезват за един миг.Нещастни сълзи напират в душата му.Той ги пролива пред магарето в обора.Чувства се още по-нещастен,когато се сеща,че на Възнесение ще бъде в планината и няма да може да види Ангелинка и леля Дъмша.Това е един от най-затрогващите моменти в разказа.Чрез него Елин Пелин ни кара да съчувстваме на героя и ни става тъжно за него.Той е толкова влюбен в дъщерята на Дъмша,а дори няма да може да я зърне. В деня на заминаването си към планината,мъката на момчето не остава за дълго скрита.Тя се изразява в хиляди безпомощни сълзи,проляти пред леля Станка.Тук авторът се опитва да приповдигне настроението на читателя - момчето заплаква като момиче.Макар и моментът да не е за смях,читателят се ободрява чрез използваната ирония. Човешката нежност и разбиране от страна на леля Станка в този момент от разказа са наистина затрогващи.Ние все повече се впечатляваме от постъпките й:Забравих да ти кажа.Утре рано да си дойдеш.Тя го прекръства,помилва го с коравата си ръка и след моментите на тъга и мъка момчето тръгва успокоено и изпъленено с надежди. Елин Пелин ни подготвя за кулминацията (срещата на момчето с Ангелинка и леля Дъмша) чрез нарастващото в героя емоционално напрежение.Слизайки от планината в утрото на Възнесение,разказвачът бере още росната иглика и не мисли за нищо друго освен за своята любима.Бърза,защото час по-скоро иска да я види. Когато момчето пристига пред къщата,то няма сили да влезе вътре,защото се вълува прекалено много.Краката и ръцете му дори треперят. Пристъпвайки прага на дома си,първото нещо,което изпитва е силно разочарование от външния вид на леля Дъмша:на главата й стои смачкана черна шапка,украсена с две избелели рози,до които стърчат две проскубани щраусови пера.Тя е сравнена от писателя с черна пеперуда.Има голямо мъхнесто разстояние между носа и устата,редки дълги косми по брадата,има вежди ,паднали отстрани.Тя говори гръмко и от устата й се показват два зеленясали зъба.Описанието й е направено основно с помощта на иронията и сравненията.Над физическата красота на Дъмша предобладава нравствената.Още от първия поглед личи добротата й.Погледът й е изпълнен с обич и простодушие.Именно тези качества карат дванадесетгодишното момче да целуне жилестата й ръка смирено и страхопочитателно. Ангелинка е сравнена със слънчево петно,стоящо по средата на стаята.Образът й надминава всички мисли и фантазии на момчето.В нея няма нищо земно.Със себе си момичето носи полъха на живата красота.Тя притежава ангелска чистота. Цветята,които носи пастирчето,започват да падат от разтрепераните му ръце.Тогава Ангелинка възкликва:Колко цветя!Колко цветя!Цветята са най-изразителният начин за показване на чувствата.Ето защо момчето дава всичките на първата си любов - Ангелинка. Напрежението в душата на героя достига своя връх и той не издържа повече в стаята.Избягва при овцете.Сърцето му преживява твърде много щастие и вълнение наведнъж.Но образът на Ангелинка остава за дълго в него и му навява стотици прекрасни спомени. Разказът Ангелинка е посветен на тези,които изпитват същото,което и основният герой.Този свят е дълбоко свързан с най-великото чувство,което всеки човек изпитва,но не всеки може да забрави.Именно любовта става причината за сбъдването на най-красивите мечти на хората и ги кара да бъдат по-добри,по-човечни и щедри.