Показване на публикациите с етикет Д.Димов. Покажи всички публикации

Мислейки върху романа “Тютюн”, откриваме, че в края на краищата това е романът на Борис и Ирина. Борбите на тютюневи магнати увлечени в печалбата и експлоатирането на работниците са почвата, върху която израстват личните драми и особено драмата на сина на гимназиалния учител Борис Морев и Ирина.
Малко образи са така психологически уплътнени като героите на Димитър Димов Борис Морев с неговото величие, разгрома и гибелта, и Ирина – с превръщането й от чисто, мечтателно момиче в държанка.
Ирина преминавах от ръка на ръка и винаги остава горда и недостъпна като кралица, надменна в своята красота. Около нея загиват хора, нейният път се покрива с гибел и смърт, но нея нищо не може да я засегне. Събитията поставят хората в различни отношения и в друг, според изменящите се ситуации. Ирина мени своя образ според хората, с които се движи, различно отразена от тях. Тя е любовница и опора на Морев, негово спасение, докато обикновения чиновник от “Никотиана” я вижда по следния начин: “Тя изглеждаше тъкмо обратното на онова, което можеше да се очаква от любовница на милионер: беше хубаво, но скромно момиче – без грим без накити, без никакво желание да се покаже с него. Секретарят я намираше безинтересна".
Любовта на Ирина и Борис преминава през различни препятствия, но в края на краищата те получават всичко, към което са се стремили, те имат богатство, власт, между тях не остава никаква пречка. Но точно тогава се разбира, че между тях лежи някакво празно пространство. Между тях стои отчуждението и самотата – По-късно те само откриват, че между тях винаги е стояла “Никотиана”.
Именно “Никотиана” е центъра около който се движат всички съдби в романа. Всичко става в името на “Никотиана”. Заради нея Борис изоставях Ирина; заради нея се експлоатират гладните работници; заради нея става стачката, в която намират смъртта си Спасуна и Чакъра; заради нея умира Борис и пак заради нея Ирина пропилява живота си, и се превръща в монета в ръцете на Борис.
За Борис “Никотиана” е повече от едно предприятие, което носи пари. Тя е една представа,която той носи в душата си,без да има време да я анализира. Той вижда само едната и страна, тази, която означава мощ, слова, власт и пари, а за другата и страна въобще не се замисля. Това негово влечение е несъзнателно престъпване към пропастта. Същото е и с Ирина за да достигне върховете на обществото, блясъка и разкоша, които е мечтала, тя също загубва човешката си стойност. Неусетно “Никотиана” я заплита в мрежите си и тя се превръща в платена жена и хладна развратница.
Борис Морев изгубва Ирина, изгубва себе си, изгубва всичко. Той притежава само парите, с които не знае какво да прави; само сластта, която не може да му върне Ирина; само “Никотиана”, която властва над него той постига всичко, за което е мечтал, а в този момент се окозва по-беден и по-самотен от всякога.
Борис Морев загива не от друго, а от постигане на собствените си желания, от собственото си богатство и могъщество. Ирина също трябва да постигне всичко, което е мечтала, за да разбере, че губи всичко, което е имала.
В рая на романа виждаме тъгата на Ирина по онова, което е загубила: “Обзе я желание да се върне към спокойствието на тия дни, да се измие от калта, която е покриваше сама. Ала тя съзна, че не можеше да направи вече това. Калта се бе втвърдила. Егоизмът и развратът й се бяха превърнали в навик. Единственото, което и оставаше, бе да не стига до най-големите подлости, да не мачка достойнството на хората…”.

Димитър Димов е едно изключително явление в нашата литература.
Високообхватният му талант може да се мери само с творчеството на великия Вазов и Йовков и гениалните Яворов и Смирненски.
В неговите романи много оригинално, като разрушителна стихия преминава отрицанието на стария, отмиращ свят на капитализма.
Творчеството му е буквално арена на кървави социални и житейски стълкновения, на мощни душевни страсти, на борбата между доброто и злото. Неговите герои или израстват, или се саморазрушават в преследване на целите и идеалите си.
Най-правдиво и с най-голяма художествена сила Д. Димов разкрива цялата гнилост на капиталестическия свят в романа “Тютун”. В него той през цялото време противопоставя богатите тютюнотърговци и суровите, калени в битката за оцеляване тютюноработници.
В романа са заложени социалните конфликти, интимния свят на тютюневите магнати, драмата на жената от средната социална група, достигнала върховете на хайлайфа и безграничната воля за постигане на социална справедливост у тютюноработниците. Д. Димов критикува безотечествената икономическа политика на едрата буржоазия, която продава народните интереси на немския империализъм.
Вярно и по неповторим начин е разкрито най-реалистично как алчността за богатство опустошава човешката личност, как заставането срещу народа води до душевно израждане и до гибел. На фона на една непрекъснато изостряща се класова борба писателят изгражда своите герои, които са живи и плътни образи, представени както в техния бит, трудов и обществен живот, така и в личния им интимен свят.
На страниците на романа се срещаме с работници и селяни, с държавни служители и дребнобуржоазни интелигенти, с министри и финансови магнати, със стражари и класови борци за справедливост.
Действието на сюжета се пренася от селото в града, от тютюневите складове в бедното работническо жилище, от пиюният буржоазен дом до уличните протести и демонстрациите на стачкуващите работници, от богатските вили в Чамкория и Варна до скривалищата на нелегалните, от плажовете на Бяло море до полицейските участъци и затворите. Авторът надниква дълбоко в душите на героите си и разкрива както красотата и идейния устрем на борещите се работници, така и духовната пустота и моралнонравственото падение на богатите капиталисти. Разложението и деградацията на човешката личност, попаднала във сърхушката на буржоазния свят, е показана с широко разгръщане в образите на Борис Морев и Ирина Чакърова. Борис и Ирина не са потомствени буржоа. Те идват в този свят от средата на дребнобуржоазната интелигенция, но постепенно просмукват в себе си порочността и нравственото падение на тази класа и ги превръщат в своя същност. Особено показателен за това е Борис Морев.
Още при първата си проява в романа и при първите си реплики той отрича морала и принципите на своята среда, която презира. Героят не може да приеме за свои абстрактните максими за гражданско поведение на баща си – беден провинциален учител по латински, който се опитва да възпита у синовете си чувство за граждански дълг.
Борис е намразил не само бедняшкото си семейство, но дори и родния си край и особено братята си, които са се увлякли в социалните борби и с това пречат на кариерата му. Човек на могъщи страсти, героят проявява нечувана енергия в борбата си за издигане в обществото на богатите, защото е разбрал, че единствено парите могат да дадат слава, мощ и власт. За да се сдобие с тях обаче трябва да се раздели завинаги с честността, с морала, с нравствените принципи, трябва да не мисли върху проблема за доброто и злото в живота. И той го прави. Така този нито начетен. Нито високо образован млад човек, тази личност на абстрактното страдание, самотен, страдащ, но горд в бедността си става особено заплашителен в решимостта си да се издигне до висините на живота.
Неговата страст към парите и властта го довежда до брака с психически ратроената дъщеря на директора на тютюневия концерн “Никотиана” – Мария. С лека ръка изоставя обичащата го Ирина, за да осъществи мечтата си да се измъкне от бедността и лишенията. По този начин бедното и с оръфани лакти момче се превръща в господар на тютюневия свят в България. Всичко у него се променя. Дори очите му стават по-остри, по-студени, по-зли, зениците му трепкат нервно като на звяр, който дебне и се готви за скок върху плячката си. Постепенно Борис Морев се превръща в истински хищник, убиец на стотици работници, на бащата на Ирина, убиец дори и на собствения си брат.
Чудовищната машина на “Никотиана” го откъсва от нормалния живот и отнема всичко човешко от него. Жена си, която му донася богатството, парите, властта и славата, е готов с лека ръка да захвърли в лудницата, за да осъществи своя блян по Ирина, която в миналото сам е изоставил и разбил младежките и мечти. А когато Ирина му говори за моралното му задължение към болната Мария, той нищо не разбира, защото в сърцето му не е останала нито искрица човешка топлинка.
В преследване на абсолютната власт, той продава народните интереси на германците и “Никотиана” започва да работи за немските концирни. Дори Ирина – обектът на голямата му любов, той превръща в стръв и разменна монета за сделките си като спокойно я тласка в ръцете на фон Гайер, без да съзнава дори за миг чудовищността на постъпката си. Но колкото повече расте неговата мощ, толкова повече се засилва страхат му от възмездието за толкова пролята кръв по неговия път към висините на живота.
Борис Морев започва да пие, за да се отърве от преследващите го халюцинации. Чрез алкохола той се придържа към безумните си амбиции, към бясното препускане към нищото. Така героят стига до дъното на пропастта, в която го завлича обществото, към което толкова страстно се е стремял цял живот, докато се превръща в истинска развалина.
Накрая Борис умира, преследван от призраците на своите жертви, но в тази смърт умира само тленното, защото много преди физическата си смърт той е вече истински, вонящ от морално разложение труп. Неговата смърт се превръща в символ на залеза на стария свят, с който той е бил свързан. Чрез неговата съдба Д. Димов произнася своята гневна присъда над това прогнило общество, което унищожава доброто и красивото в човешката душа.
Светът на капитализма е изоблечен и в образа на Ирина, но от аспекта на поражението, което светът на “Никотина” може да понесе върху човешката душа и характер.
Ирина е един от най-сложните и противоречиви женски образи в цялата българска литература, която въпреки своето падение не е лишена от привлекателност и обаяние. Тя привлича властно и с добротелите си, присъщи на натурата и, и с пороците си, наслоени от света на “Никотина”. У нея отриваме един импулс и жажда за пълноценен живот, който обаче се сблъсква със средата, в която попада и това постепенно я убива.
Любовта и към Борис Морев, зеланието и за по-богат живот, за екзотични преживявания и охолство я тласкат в ръцете на Борис и света на “Никотина”. Много скоро след като постига мечтите си, тя с ужас разбира, че средата на Моревци не я довежда към духовно извисяване, а към една морална гнилота и опустошение. Отначало Ирина се съпротивлява на света, в който сама попада в остава вярна на чувствата си към Борис до деня, в който той я превръща в инструмент за сметките си. От този момент, с изпепелена и празна душа, тя се впуска във водовъртежа на живота, който като безпощадна ламя поглъща чистите и пориви и искрената и любов към Борис.
В моменти на нравствено просветление тя с мъка си спомня за бащината къща, за своята стаичка с бели и чисти перденца, за тихите улички и благородството на обикновенните хора. Дори мисли за едно завръщане към всичко това, но поглеждайки в душата си, тя разбира колко е отдалечена от спокойното си минало, колко е омърсена от грубия и безчовечен свят на “Никотина”, но по женски слаба, не намира сили да се скъса с него. Именно в това се състои дълбокия драматизъм на героинята.
Смъртта на баща и, жестокостта и безправствеността на Борис, срещата и с Павел, себеотрицанието на Динко задълбочават още повече нейната жизнена трагедия. Ирина с ужас разбира, че светът на “Никотина”е вкарал в душата и някаква отрова, която я е превърнало в слабо и омаломощео същество, което не може да избира собствен път в живота, който е съвсем различен от водения до този момент.Всичко това е довежда до самоубийството. Писателят не упреква любимата си героиня, а я съжелява, защото в нея вижда една жертва на презряното от самия него капиталестическо общество.
Толкова щедро надарена от природата с красота и женственост, тя може да не опетни човешката си гордост, а вместо това, разпилява душата и живота си. Ирина можеше да създава около себе си живот, радост и щастие, а вместо това край нея цъфтяха зловенните цветя на страданието и нещастието. Можеше да опознае святите чувства на майката с обичащия я с цялото си сърце Динко, а вместо това опустоши сърцето си с един алчен безумец.
Трагедията на Ирина е не само лична, а се е превърнала в трагедия на жената въобще в това общество, утвърдило безизходността на човека в него.

Епохата на 30-те години е предпоставка за Димитър Димов да пресъздаде цялата гнилост на господстващата буржоазна класа. Героите му или израстват или се самоунищожават в името на целите си.
Повествованието се концентрира около съдбата на големия тютюнев завод “Никотиана”. Писателят показва неговото могъщество, както и неизбежния му край, предопределен от кода на историята. Той представя и Никотиана като някакъв митичен звяр, който унищожава всички попаднали в неговата могъща и страшна орбита. Работниците в тютюневите складове са обречени на глад, болести и вечна нищета. Пред “Никотиана” не устояват дори такива здрави, умни и амбициозни хора като Борис и Ирина. Обвързоваността им с предприятието им отнема усета за прогресивните тендеции в историческото развитие.
Димитър Димов изобрзява нравствената и физическа деградация на обречените личности. Трагизмът на Борис и Ирина се състои в това, че те се откъсват от народната среда, от която произхождат, попадат в света на едрата буржоазия и се превръщат в типични нейни представители. Тези богато надарени от природата хора постепенно стават нравствени и физически развалини. И все пак има една съществена разлика между тях. Докато Борис неудържимо се стреми към богатство и власт, които са най-съкровена негова жизнена цел, Ирина попада в света на “Никотиана”, водена от любовта си към Борис. Той не проявява никакви духовни интереси, макар че има забележителен ум и добри общи познания. Борис не изпитва влечение към обикновените човешки радости, а Ирина и в периода на най-голямото си нравствено падение не загубва напълно честността и човешкото си достойнство.
В обществото на “Никотиана” излизат наяве душевните заложби на Борис. Студен и амбициозен, без особени угризения на съвестта той озоставя Ирина, момичето което обича и се оженва за Мария. Към нея не изпитва нито обич, нито симпатия, но тя му отваря път към парите и могъщество. Борис се устремява да постигне жизнената си цел. Най-голямата му мечта е сам, да стане износител на тютюн. По-късно, когато Ирина става негоеа жена, в името на интересите на “Никотиана”, той я тласка в ръцете на фон Гайер. Цялата дейност на Борис, от постъпването му на работа в складовете на “Никотиана” като надзирател до подигането му е насочена срещу интересите на работниците и има за цел по-голямата експлоатация на техния труд. Едва 25 годишен той се превръща във всемогъщ директор, който командва едва ли не цялата политика на страната. Той участва и в продаването на националните интереси на България. Активно подпомага настаняването на немския капитал в страната, улеснява неговата грабителска роля.
Борис Мориев потъпква всичко в името на своите интереси и накрая се превръща в жив труп, просмукван от алкохол и престъпления. Изгъбва напълно човешката си същност. Той се пропива, когато е на върха на финансовото си могъщество.
В началото на разказа Ирина се откроява с рядката си морална чистота. Тя има изключителни нравствени и умствени заложби. Мечтае да стане лекарка и да служи на хората. В душевността на Ирина, обаче има черти, които се развиват в света на “Никотиана” и причиняват личната и драма. Увличат я скъпите пътешествия, екзотиката на южните морета. Отдава се на увлечения и наслаждения дотолкоз, че губи възможността да стане майка. Ирина има рядката способност да се самонаблюдава и саморазобличва. В нея се бори честния човек и безчестието на средата, в която попада и която в крайна сметка я побеждава. Ирина осъзнава престъпния характер на света в който живее. Самоубийството е логически завършек на пътя, който Ирина изминава.
В творбата е разгърната идеята за социалната обреченост на човека. Хората са неудовлетворени от живота, мъчително търсят и не намират своето място и в това търсене претърпяват болезнена деформация на характерите.

Димитър Димов е едно изключително явление в нашата литература.
Високообхватният му талант може да се мери само с творчеството на великия Вазов и Йовков и гениалните Яворов и Смирненски.
В неговите романи много оригинално, като разрушителна стихия преминава отрицанието на стария, отмиращ свят на капитализма.
Творчеството му е буквално арена на кървави социални и житейски стълкновения, на мощни душевни страсти, на борбата между доброто и злото. Неговите герои или израстват, или се саморазрушават в преследване на целите и идеалите си.
Най-правдиво и с най-голяма художествена сила Д. Димов разкрива цялата гнилост на капиталестическия свят в романа “Тютун”. В него той през цялото време противопоставя богатите тютюнотърговци и суровите, калени в битката за оцеляване тютюноработници.
В романа са заложени социалните конфликти, интимния свят на тютюневите магнати, драмата на жената от средната социална група, достигнала върховете на хайлайфа и безграничната воля за постигане на социална справедливост у тютюноработниците. Д. Димов критикува безотечествената икономическа политика на едрата буржоазия, която продава народните интереси на немския империализъм.
Вярно и по неповторим начин е разкрито най-реалистично как алчността за богатство опустошава човешката личност, как заставането срещу народа води до душевно израждане и до гибел. На фона на една непрекъснато изостряща се класова борба писателят изгражда своите герои, които са живи и плътни образи, представени както в техния бит, трудов и обществен живот, така и в личния им интимен свят.
На страниците на романа се срещаме с работници и селяни, с държавни служители и дребнобуржоазни интелигенти, с министри и финансови магнати, със стражари и класови борци за справедливост.
Действието на сюжета се пренася от селото в града, от тютюневите складове в бедното работническо жилище, от пиюният буржоазен дом до уличните протести и демонстрациите на стачкуващите работници, от богатските вили в Чамкория и Варна до скривалищата на нелегалните, от плажовете на Бяло море до полицейските участъци и затворите. Авторът надниква дълбоко в душите на героите си и разкрива както красотата и идейния устрем на борещите се работници, така и духовната пустота и моралнонравственото падение на богатите капиталисти. Разложението и деградацията на човешката личност, попаднала във сърхушката на буржоазния свят, е показана с широко разгръщане в образите на Борис Морев и Ирина Чакърова.
Борис и Ирина не са потомствени буржоа. Те идват в този свят от средата на дребнобуржоазната интелигенция, но постепенно просмукват в себе си порочността и нравственото падение на тази класа и ги превръщат в своя същност. Особено показателен за това е Борис Морев.
Още при първата си проява в романа и при първите си реплики той отрича морала и принципите на своята среда, която презира. Героят не може да приеме за свои абстрактните максими за гражданско поведение на баща си – беден провинциален учител по латински, който се опитва да възпита у синовете си чувство за граждански дълг.
Борис е намразил не само бедняшкото си семейство, но дори и родния си край и особено братята си, които са се увлякли в социалните борби и с това пречат на кариерата му. Човек на могъщи страсти, героят проявява нечувана енергия в борбата си за издигане в обществото на богатите, защото е разбрал, че единствено парите могат да дадат слава, мощ и власт. За да се сдобие с тях обаче трябва да се раздели завинаги с честността, с морала, с нравствените принципи, трябва да не мисли върху проблема за доброто и злото в живота. И той го прави. Така този нито начетен. Нито високо образован млад човек, тази личност на абстрактното страдание, самотен, страдащ, но горд в бедността си става особено заплашителен в решимостта си да се издигне до висините на живота.
Неговата страст към парите и властта го довежда до брака с психически ратроената дъщеря на директора на тютюневия концерн “Никотиана” – Мария. С лека ръка изоставя обичащата го Ирина, за да осъществи мечтата си да се измъкне от бедността и лишенията. По този начин бедното и с оръфани лакти момче се превръща в господар на тютюневия свят в България. Всичко у него се променя. Дори очите му стават по-остри, по-студени, по-зли, зениците му трепкат нервно като на звяр, който дебне и се готви за скок върху плячката си. Постепенно Борис Морев се превръща в истински хищник, убиец на стотици работници, на бащата на Ирина, убиец дори и на собствения си брат.
Чудовищната машина на “Никотиана” го откъсва от нормалния живот и отнема всичко човешко от него. Жена си, която му донася богатството, парите, властта и славата, е готов с лека ръка да захвърли в лудницата, за да осъществи своя блян по Ирина, която в миналото сам е изоставил и разбил младежките и мечти. А когато Ирина му говори за моралното му задължение към болната Мария, той нищо не разбира, защото в сърцето му не е останала нито искрица човешка топлинка.
В преследване на абсолютната власт, той продава народните интереси на германците и “Никотиана” започва да работи за немските концирни. Дори Ирина – обектът на голямата му любов, той превръща в стръв и разменна монета за сделките си като спокойно я тласка в ръцете на фон Гайер, без да съзнава дори за миг чудовищността на постъпката си. Но колкото повече расте неговата мощ, толкова повече се засилва страхат му от възмездието за толкова пролята кръв по неговия път към висините на живота.
Борис Морев започва да пие, за да се отърве от преследващите го халюцинации. Чрез алкохола той се придържа към безумните си амбиции, към бясното препускане към нищото. Така героят стига до дъното на пропастта, в която го завлича обществото, към което толкова страстно се е стремял цял живот, докато се превръща в истинска развалина.
Накрая Борис умира, преследван от призраците на своите жертви, но в тази смърт умира само тленното, защото много преди физическата си смърт той е вече истински, вонящ от морално разложение труп. Неговата смърт се превръща в символ на залеза на стария свят, с който той е бил свързан. Чрез неговата съдба Д. Димов произнася своята гневна присъда над това прогнило общество, което унищожава доброто и красивото в човешката душа.
Светът на капитализма е изоблечен и в образа на Ирина, но от аспекта на поражението, което светът на “Никотина” може да понесе върху човешката душа и характер.
Ирина е един от най-сложните и противоречиви женски образи в цялата българска литература, която въпреки своето падение не е лишена от привлекателност и обаяние. Тя привлича властно и с добротелите си, присъщи на натурата и, и с пороците си, наслоени от света на “Никотина”. У нея отриваме един импулс и жажда за пълноценен живот, който обаче се сблъсква със средата, в която попада и това постепенно я убива.
Любовта и към Борис Морев, зеланието и за по-богат живот, за екзотични преживявания и охолство я тласкат в ръцете на Борис и света на “Никотина”. Много скоро след като постига мечтите си, тя с ужас разбира, че средата на Моревци не я довежда към духовно извисяване, а към една морална гнилота и опустошение. Отначало Ирина се съпротивлява на света, в който сама попада в остава вярна на чувствата си към Борис до деня, в който той я превръща в инструмент за сметките си. От този момент, с изпепелена и празна душа, тя се впуска във водовъртежа на живота, който като безпощадна ламя поглъща чистите и пориви и искрената и любов към Борис.
В моменти на нравствено просветление тя с мъка си спомня за бащината къща, за своята стаичка с бели и чисти перденца, за тихите улички и благородството на обикновенните хора. Дори мисли за едно завръщане към всичко това, но поглеждайки в душата си, тя разбира колко е отдалечена от спокойното си минало, колко е омърсена от грубия и безчовечен свят на “Никотина”, но по женски слаба, не намира сили да се скъса с него. Именно в това се състои дълбокия драматизъм на героинята.
Смъртта на баща и, жестокостта и безправствеността на Борис, срещата и с Павел, себеотрицанието на Динко задълбочават още повече нейната жизнена трагедия. Ирина с ужас разбира, че светът на “Никотина”е вкарал в душата и някаква отрова, която я е превърнало в слабо и омаломощео същество, което не може да избира собствен път в живота, който е съвсем различен от водения до този момент.Всичко това е довежда до самоубийството. Писателят не упреква любимата си героиня, а я съжелява, защото в нея вижда една жертва на презряното от самия него капиталестическо общество.
Толкова щедро надарена от природата с красота и женственост, тя може да не опетни човешката си гордост, а вместо това, разпилява душата и живота си. Ирина можеше да създава около себе си живот, радост и щастие, а вместо това край нея цъфтяха зловенните цветя на страданието и нещастието. Можеше да опознае святите чувства на майката с обичащия я с цялото си сърце Динко, а вместо това опустоши сърцето си с един алчен безумец.
Трагедията на Ирина е не само лична, а се е превърнала в трагедия на жената въобще в това общество, утвърдило безизходността на човека в него.