Показване на публикациите с етикет Дж.Бокачо. Покажи всички публикации

В “Декамерон” Бокачо показва своето отрицателно мнение за богослужителите. Монаси и монахини биват осмивани и разобличавани в непристойни постъпки. Авторът показва, че и те като всички останали са грешни хора. По време на чумната епидемия хората издигат плътските удоволствия в култ, което до тголяма степен изкушава добронамерените богослужители. Бокачо показва наивността, двуличието и лицимерието на божите служители, гледащи единствено да имат своя изгода. Авторът описва постъпките на монасите, които се възползват от невинността и неразумността на млади момичета, за да задоволят своите желания. Всеки от монасите е потаен и недостоен за уважение. Той смята, че щом никой не го вижда няма от къде останалите да разберат за това, което е извършил. Но не винаги се оказва така. Благодарение на голямата си съобразителност, някои от монасите успяват да се отърват от наказанието. Например игуменът, който смята да накаже един монах, задето е съгрешил с едина девойка, не успява да осъществи намерението си, защото е уличен в същия грях.
Бокачо “напада” едно от най-свещените места-манастирът. Там не е позволено да се извършват каквито и да било постъпки, нарушаващи строгите норми на църквата. Авторът разобличава и монахините. Дали своя обет пред Бога, венчали се за него, те му поставят рога, стига да им се удаде подходяща възможнаст –като тази с Мазето. Възползват се от неспособността му да говори мислят, че никой не ще може да ги разобличи, но се оказват надхитрени. Преструвайки се на безгрешни и праведни, те всъщност са алчни и лицимерни. Смятайки ,че Скритият грях е половин грях те се поддават на изкушението и единствено ги подкрепя мисълта, че и те са хора като останалите.. Укоряват останалите, но бъдат ли разобличени се преструват на разсеяни или казват, че това което са направили е разрешено. Пример за това е абатисата, която в голямат бързина нахлупва едни гащи на главата си.
Бокачо описва ненаситността, лицимерието, двуличието, наивността, нечестието, лъжата,




В “Декамерон” Бокачо не само показва какво е отношението му към жените и любовта, но и към богослужителите. В част от новелите той разобличава монаси и монахини с непристойни постъпки за божи служители, за да покаже, че и те са хора, грешни като останалите. Бокачо показва, че зад расото на един монах, независимо от това, че е дал обет пред Бог , стои преди всичко мъж. Според всеки монахините са дали обет пред Бог и с това” са се венчали за него”. Този обет не бива да бъде нарушаван. Бокачо обаче показва, че това не е вярно.
Манастирът е място, което не бива да бъде опетнявано. Църквата не разрешава плътските желания и възползването от слабастта на другия. Да, но в този чумен период плътските желания са издигнати в култ и монахини и монаси смятат, че щом останалите хора се отдават на тях, защо и те да не се възползват. И те са хора като останалите. Въпреки че строгите правила на църквата ги забраняват богослужителите тайно задоволяват своите желания. Те смятат, че щом никой не ги е видял, никой няма да разбере, а “Скритият грях е половин грях”. Всеки от богослужителите е лицемер и двуличник. /двамата монаси в килията с момичето/ . Всеки гледа да има своя изгода от положението.

В “Декамерон” Бокачо показва отрицателното си виждане за богослужителите. В част от новелите той ги разобличава непристойните им постъпки и показва, че и те са грешни хора като останалите. Бокачо изобличава лицимерието, наивността и двуличието на монаси, абатиси и монахини, които си поставят за цел да задоволят желанията си. Монасите, които би трябвало да са добронамерени към всеки се възползват от невинноста и неразумността не млади момичета, за да задоволят плътските си желания. За тях обетът пред бог сакаш не представлява нищо. Преструват се на праведни и безгрешни, поучават или мъмрат другите за същите порочни според църквата дела, но стане ли въпрос за самите тях се оправдават и така завъртат нещата, че да изглежда, че са напревили нещо правилно и редно.

По думите на знаменития италиански критик Франческо де Санктис „Декамерон” се появява „като гръм от ясно небе”.С лек и жизнерадостен смях Бокачо подлага на присмех всичко „свято” на своята ехоха,с карикатурна веселост изобразява нравите и скритите страсти и пороци на своите съвременници.Бокачо показва веселото безпътство на ненаказаните”Грешници” и със смях се разделя с миналото.С блестящо перо осъществява преврат в прозата,като завладява публиката с жизнерадостното си изкуство.Простонародните разкази на Бокачо съкрушават средновековната крепост на католическата вяра,утвърждават правото на човека да живее щастливо на земята,променят средновековната представа за жената.
„Декамерон е революционна творба,която изцяло реформира представите за света.
Непосредствен тласък за написването на книгата е чумната епидемия във Флоренция/1348-1350/.Смята се ,че Бокачо е работил върху „Декамерон” между 1348 и 1353 г.,като източниците му са италиански фолклорни разкази,източни легенди и приказки,латинската книга”Книга на седемте мъдреци”,анонимният сборник”Новелино”/известен като „Сто древни новели”/,от които идва идеята за общия брой на разказите.
Пълното заглавие на книгата гласи:”Започва книгата,наречена „Декамерон”,назовавана „Принц Галеото”*,в която се съдържат сто истории,разказани в течение на десет дена от седем дами и трима младежи”.
Предполага се,че чрез странното заглавие”Декамерон”** писателят е искал да блесне с филологическа ученост и че то до известна степен е авалогично на съчинението на св.Амброзий”Хексамерон”***.Вероятно Бокачо е имал идея да противопостави човешкия свят на декамерона на божественото творение/шестоднева/,антропоцентризма на теоцентризма.
Книгата „Декамерон” съдържа 100 новели,разказани от 10 младежи-седем жени и трима младежи в продължение на 10 дни.Във встъплението авторът определя целта на събирането и разказването на развлекателни истории -да ангажират вниманието на четящия /слушащия/ и да го отклонят от лоши мисли.Героите се срещат по време на утринната служба във флорентинската църква „Санта Мария Новела” и по предложение на най-възрастната сред тях -Пампинея,решават да се отттеглят на недостъпно място,в едно извънградско имение,за да се опазят от върлуващата чума.Седемте жени са свързани с роднинство или приятелство,а тримата младежи са случайно попаднали в същия момент в зърквата.Бокачо,отбелязва ,че дава на своите герои условни имена, за да им спести по-късно неудобството от чутото или от това,което сами са разказали.
Усамотени на недостъпно място,младите хора образуват малко общество.За всеки от десетте дни един от тях поема ролята на водещ/крал или кралица/ и организира протичането на деня-хранене,забавления,разказване. За всеки от дните ,с изключение на първия и деветия,водещият задава тема на разказите и всеки разказва по една история.
След като реялизират намеренията си ,всички те се разделят отново в църквата „Санта Мария Новела”.
Сред многобройните сюжети на „Декамерон” могат да се очертаят две най-често срещани теми-темата за любовта и изобличението на църквата и лицемерните и служители.
В новелите на любовна тематике Бокачо пресъздава един пъстър и оптимистичен свят,в който любовта носи много вълнения.Освободеният ренесансов човек е готовна всичко,за да притежава обекта на своите чувства/VІІ ден-9 новела/ и тази награда обикновено получават най-хитрите и съобразителните.
повечето от провокиращите благопристойността новели са свързани по някакъв начин с религията и духовните лица.Най-ярки примери за това са първата и последна новела от третия ден,както и втората он деветия ден,чийто сюжет през ХVІІ в.Лафонтен възкресява в стихотворна форма,наречена”Игуменката”.
Във втората и третата новела от първия ден Бокачо в занимателна форма поставя важни проблемина църквата.Показателен е разказът на търговеца Авраам,който посетил Рим и като се завърнал в Париж,се покръстил,защото бил убеден вече,че Христовата църква е покровителствана от висша сила.По никакъв друг начин не можел да си обясни Божието мълчание пред разврата,продажността и падането на ромокатолическата църква.

Многобройните сюжети в „ Декамерон”не са оригиналнотворение на Бокачо,но във всеки един от тях той влага нещо неповторимо лично и със силата на словото си ги издига до равнището на изкуството .
В „Декамерон” разказването се превръща в символ на живота.Изолирани под угрозата на смъртта,десетимата младежи разказват с удоволствие и така изместват вниманието си от застрашаващатата ги опасност.Смисълът на на техните разкази разкриват хуманистичния светоглед на Бокачо,който се характеризира със следните основни черти:

Засилен интерес към чувстения свят на човека.Този интерес изгражда ключовия за литературата на Ренесанса модел на антропоцентризма.
Реабилитация на плътта и опознаване на света чрез човешкото тяло
Пълно признаване на човешката индивидуалност.Централен в „Декамерон” става проблемът за личния път и оценката на околните.Допуска се,че в човешкото поведение могат да се проявят противоречия.
Творецът се интересува от човека въобще-и като обект и като субект на своето изкуство
Авторът фиксира своето присъствие като създател на пъстрия художествен свят на творбата
Смесват се високо и ниско,трагическо и комическо
Стилистиката на високата средновековна литература е иронизирана и пародирана.

В своя многовековен живот „Декамерон” е възприемана като най-безнравствената книга,ту като знаменито художествено постижение на Ранния Ренесанс,но винаги е бил между най-четените и най-популярните произведения в световната литература с казаните в него истини за времето и с живо изваяните си образи.Свежият смях на жизнелюбива Италия се превръща в естетическа категория и открива пътя на комичното в литературата.В основата на Бокачовия комизъм главен критерий е здравата човешка природа на новия тип герой-раннобуржоазния човек,витален,деен,неуморен,търсещ,артистично находчив,нерядко аморален и безпринципен в постъпките си ,който се стреми към щастие не в лоното на Бога,а на грешната,но все пак прекрасна земя.
„Декамерон” е реалистично огледалона живота,обществото и човешките страсти с всичките им смешни и безобразни страни,енциклопедия на ренесансовата плът,която не желае повече да се съобразява със средновековните норми.
Отхвърляна от църквата,забранявана,четена като апокриф,дори дистанцирана от самия Бокачо „Декамерон „е велика книга оцеляла през вековете като творение-пресмехулник на човешките нрави.