Поемата „Илиада” на Омир е част от културното наследство на цялото човечество. В нея художествено е отразен животът на древните гърци. Пред читателя оживява техният бит, поминък, култура, обичаи и нрави. Това е поема за дълга и подвига, за мястото на войната в живота на човека, за приятелството, мира и любовта.
Войната и мирът са най-същностните събития в живота на древните елини. Те са неотделима част от живота на хората в древността. Ако в мирно време с труд се добиват материалните блага, то в годините на война победителите се сдобиват с богата плячка. Следователно войната е естествено продължение на мира, нормален начин за изхранване на колектива, необходимо средство за защита на общността от врагове и за извоюване на нови територии. Но епическият поет смята, че от друга страна войната е антихуманно нечовешко явление, затова на хората е нужен мир, нужно е помирение. Древните гърци хармонизират своя свят, в който войната и мирът съществуват едновременно. В Омировата творба непрекъснато се редуват сцени на война и мир, на хармония и дисхармония. За Омир те са тясно свързани.
Началото на първа степен извежда главната тема на поемата - гневът на Ахил. Той е породен главно от високомерието, алчността и страхливостта на цар Агамемнон. Моментът на противопоставянето на Ахил срещу Агамемнон е само началото на неговия неизмерим гняв. Причината да даде воля на своя гняв – Агамемнон несправедливо иска да отнеме на Ахил пленницата Бризеида – е само повод да даде израз на чувствата си, потискани дълго време. Този път обаче е засегнато воинското му достойнство. Свадата между Ахил и Агамемнон е своеобразна форма на воюване. Големият им конфликт е реално следствие от човешките взаимоотношения, оказали се в дисхармония с нравствените закони на родовата и междуплеменната етика. Те са неукротими в гнева си и сякаш у тях е отразена огнената стихия на обидата и отмъщението, което изпитват боговете.
Преди да започне войната Ахил има избор – да участва в нея и добивайки необикновена слава, да загине млад, или да остане в родината си и да живее дълго и безславно. Ахил избира пътя на славата. В сърцето му обаче няма омраза към троянците, а уважение към достоен враг. Троянците стават негови лични противници едва след убийството на Патрокъл. Резултатът от сблъсъците на Ахил и Хектор в XX!! Песен ще даде развръзката на Омировата поема. В очакване на богоравния Ахил, троянският принц Хектор изпитва обясним страх и, като всеки смъртен, мисли за близките си, които трябва да получат неговия труп. Той разбира, че бягството му е само отлагане на неизбежната смърт, защото боговете са на страната на Ахил, а той е обреченият. Свиреп в своя гняв, решен да отмъсти за смъртта на приятеля си Патрокъл, Ахил няма какво да губи във войната. За него тя е цел. Разбрал, че ще загине, Хектор иска да умре с достойнство и моли Ахил да не осквернява тялото му и да го предаде на Приам и Хекуба. Но Ахил отказва и поругавайки тялото на Хектор, сам поругава собствената си победа. Гневът му срещу Хектор отнема част от човешката му същност.
В изключително подробната пластична картина на света, която Хефест създава върху щита на Ахил, мирните сюжети – оран, скотовъдство и лозарство, съжителстват с военните сблъсъци, с окървавените и обезобразени тела. Картината на войната е отблъскваща:
Смут и раздор се намесват, а
също и Смърт безпощадна
сграбчила воин ранен, още жив,
а и други без рани,
трети пък, вече убит, за крака го
повлича сред боя
с метната дреха през рамо, обагрена
с кърви юнашки.
Съзнателно натрупани подробности, свързани със смъртта и раните, показват истинското лице на войната. Тя унижава хората. На рисунката върху щита на Ахил сякаш историята за Троя се повтаря. Обсаденият град върху щита се отбранява, дори съпругите на воините, също като Андромаха, са горе на стените с „малките рожби”. В боя отново участват и боговете Атина и Арес. Смъртта властва и в действителния живот, и в изкования от Хефест щит.
Омир редува разнообразни картини на съзидателната дейност на човека в XV!! Песен. Той подбира сцени от града и селото, от нивите, от лов, от скотовъдство и земеделие. Тези описания будят не страх и отвращение, а възторг и умиление. Без съмнение авторът идеализира мирния труд, окачествява го като желан, приятен, дори господарят „с радост в сърцето” участва в него. Именно авторовото послание за мир можем да разкодираме в начина на изобразяване на участниците и на чувствата им на радост и удовлетворение. Въпреки че и в мирния свят има конфликти, които се решават в съда, до кръвопролития не се стига.
Поетът запознава читателите с троянския принц Хектор при една красива и наситена с емоции раздяла. Срещата със семейството се отличава с топлина и сърдечност. Хектор се превръща от храбър боец в любящ съпруг и баща. Ярко доказателство за неговата обич е обръщението към Андромаха „мила съпруго”. Любовта към семейството е голяма, но патриотизмът му не позволява да остане при своите. Над личното, над съдбата на семейството, войнът твърдо поставя един висш дълг – към родината. Нито за миг той не се отказва от своето призвание. За него, както за всеки герой от класическия героичен епос, колективните интереси стоят над личните. Чувството за дълг на Хектор прераства в патриотично самосъзнание. Та нали, ако той – най-храбрият сред троянците, не защити родината, няма да се увенчае със слава, няма да послужи за пример. Хектор страда за съдбата на Андромаха и сина си Астианакс, но въпреки това избира да влезе в боя. Героят е поставен пред съдбовен избор, което прави образа му драматичен.XV!!! песен „Прощаването на Хектор с Андромаха” представя контрастна сцена на военния свят. Посланието на Омир е, че войната лишава човека от възможността да обича и разрушава интимния му свят.

Войната и мирът, както и гневът и помирението, са основни събития, около които се организира съдържанието на поемата „Илиада”. Творбата отразява живота на древните гърци в цялостното му многообразие. Древният свят почита, дори издига в култ смелите, жертвоготовни мъже и воини. Елините приемат войната и като необходимост, и като възможност за изява на воля, сила и мъжество. Заедно с това обаче тя често става извор на мъки и страдания, защото носи заплаха за робска участ на победените. Омир отделя всяко едно от събитията и го описва обстойно, за да ни потопи в магията на Древна Елада, а с това поемата става още по-вълнуваща и въздействаща.