В разказа “Ангелинка” мечти и действителност се
преплитат,за да създадат представата за стремежа на човека към идеал и
съвършенство.В мечтите светът е по-справедлив,вълнуващ и красив, а
реалността е изпълнена със страдание и мъка.Особенно привлекателни и
духовно извисяващи са мечтите във възрастта на юношеството,когато човек
опознава себе си и света,когато изгражда харак- тера си.В тази възраст е
героят на разказа “Ангелинка”,в чийто образ Елин Пелин пресъздава краси-
вите блянове на едно влюбено 12-годишно момче.
Малкото пастирче,надарено с чувствителна душа,сътворява
прекрасен свят в мечтите си,кой то е недостъпен за житейските неволи на
селското ежедневие.Момчето живее в две пространства – в действителността
при добрата леля Станка и в мечтите си през двете чудни планински
нощи,съзер – цавайки небето и звездите.В мечтите му властват светли
идеали,които устремяват душата му към кра сота и доброта,помагат му
по-лесно да преодолява тежката си сирашка участ.Пред очите ни се извър
шва истинско преобразяване – детето става мъж,житейски
помъдрял,разбрал,че красотата трябва да се защитава,че за любовта трябва
да си достоен.На прага на младостта посредством приказните меч-ти героят
на Елин Пелин изпитва блаженството на първата обич,която съпътства
живота му,насищай ки го с щастие.
Дванадесетгодишното сираче живее в дома на леля
Станка,която го обича и се отнася добре с него,но момчето се чувства
самотно,лишено от майчина ласка и бащина закрила.Именно сирашка- та
участ на героя е предпоставка за неговата изострена чувствителност,за
романтичната му мечтател ност.В скучното селско ежедневие разказите на
леля Станка за нейната далечна сродница леля Дъм – ша и малката и
дъщеричка Ангелинка облагородяват детските души,пренасят ги в някакъв
свят.”Без- конечният поток от думи и похвали” на леля Станка,постепенно
изгражда идеализирана представа за светлия идеал – леля Дъмша.Тя
съществува в детското въобажение като “далечна,всемогъща и не- постижима
вълшебница” и държи сметка за всички техни “добри и лоши постъпки”.Само
името и е в състояние да усмири малките палавници и да извика чувството
им за ред и справедливост,да ги на- прави по-добри.В наивните детски
мечти нейният образ е “обкръжен от светъл ореол”,поставен ня- къде
високо в “оня лазурен небесен мир” обитаван от “дядо господ и скърбящата
негова майка – пре-чистата света Богородица”
Представата за Ангелинка – създание “кротко и
добро,русокосо като звездица”, буди в сър- цата на децата “затаена
завист”.По този начин Елин Пелин разкрива жаждата им да се приближат до
идеала си,да бъдат достойни за мечтите си.
Така мечтата става реалност в
ежедневието на дечурли гата,дарява ги с нравствени добродетели.
Сирашката участ на момчето е тъжна,но тя му дава едно
предимство пред другите деца – въз можността,когато носи всяка събота и
неделя храна на говедарите в планината,да се докосне до кра - сотата на
природата,да потъне в света на истинската хармония.Непознало красотата
на реалността в селската действителност,то я открива в бездънното небе и
ярките звезди сред тайнственото мълчание и лекия шум на самодивските
хора,в съзвучие, с който дори и въздишката на някоя крава изглежда като
вълшебство.Там омаян от приказките на пастирите,героя преживява своето
прекрасно превъпла щение – става юначен принц,който се бори със злото и
заслужава любовта на своята принцеса.Мом- чето,получаващо недостатъчно
обич в действителността,в мечтите си копнее именно за красота,лю- бов и
героични подвизи.
юначен покровител” , който убива “огнения змей” , спасява Ангелинка
върху крилете на орел,развързва страшни магии,които са я преобразили в
“златна пчела”,завладява “незнай ни земи”,където царува с
нея.Ангелоподобната Ангелинка става “царицата” на вълшебните му меч-
ти,съпровождащи момчето в преобразяването му в мъж,в утвърждаване на
нравствената му същност.
Но идва момента,когато бляновете му могат да станат
реалност.За това героят е безкрайно нещастен,когато научава,че няма да
се срещне с двете гостенки – леля Дъмша и Ангелинка – на въз-
несение,защото трябва да отиде при пастирите.В този миг цялата тежест на
нерадостното ежедневие, цялата горчивина на живота се стоварват върху
невръстните плещи на момчето : “Усещах как в мое- то сирашко сърце се
сълраха всички нещастни сълзи и тръгнаха към очите ми.”.Видът на
пастирче- то,заплакало “като момче”,предизвиква изблик на майчини
чувства у леля Станка и тя дава разреше нието си то да се върне
навреме,за да види гостенките.
Бленуваната среща е на Възнесение.Денят не е случаен –
свързан е с празника в душата на момчето.Изпълнено с романтика и
нетърпение,то бърза към своята мечта.Всички детайли,които из – граждат
тази част на текста,имат богат метафоричен смисъл – пърхането на птиците
сред клоните,
росната иглика и празничният камбанен звън символизират полета на една
чиста душа,окрилена от светли копнежи.
Нищо не е в състояние да помрачи радостта на момчето от
сбъднатия блян,от срещата с него вия “ свещен идеал “ и
Ангелинка.Външният вид на леля Дъмша не отговаря на приказната представа
за нея.Елин Пелин рисува далечната роднина,видяна през погледа на
пастирчето и на вече възраст – ния разказвач,като пародия на столична
дама.Светлият ореол около главата и е изместен от “смачка- на черна
шапка”,вълшебницата се е превърнала във вещица,но възмажалият
юноша,видял обичта, простодушието и сърдечността в погледа и,почтително
целува “жилестата “ и ръка,защото оценява доброто като измерение на
нравствената красота.Духовно извисеното момче е разбрало,че физическо то
несъвършенство е маловажно пред истинските човешки ценности.
Празникът в душата на героя е пълен и съвършен,когато
зърва Ангелинка.Краткият миг на срещата не погубва мечтата,защото
прилича по-скоро на сън,отколкото на истина.Момиченцето из- глежда така
неземно красиво за влюбеното момчешко сърце,че надминава и най-смелите
му мечти. Писателят съзнателно подбира детайли внушаващи съвършенството
и духовното изящество на Анге- линка.В контраст с мрака в стаята
светлина струи от момиченцето,което изглежда като слънчево пет-
но.Сияние излъчва и бялата му рокличка и златната му коса,а
разноцветните панделки правят образа му още по-красив и
вълшебен.Светлината е символният образ на възтържествувалото добро,
преот- крито с много въображение и фантазия.
В този момент сърцето на пастирчето се изпълва с щастие
така “както цветна чашка се пъл- ни с лъчи”.Макар и изживяно само за
миг,щастието оставя следа в душата на героя завинаги.Иглика- та,която
той поставя в скута на Ангелинка “като на жертвеник”,е израз на
вечността на любовното чувство,което възвисява човека,окриля мечтите му
и ражда непреходна красота.За момчето Ангелин- ка не е спомен, а
мечта,която е нужна на възмъжалия юноша през всичките дни на живота му.Между детството и младостта юношата от разказа “Ангелинка”
отдава духа си на мечтите. Богатата му фантазия го пренася в един
по-съвършен свят,в който властват добротата,любовта и хар- монията.Елин
Пелин ни убеждава в силата на въображението,което освобождава човека от
оковите на реалността,за да го връща към нея възмъжал и
облагороден.Мечтата е оръжието на човека срещу сивотата на ежедневието и
ключът към сърдечното щастие.