Лицемерието е порок – голям човешки недостатък, който винаги е съществувал. Всъщност синоним на лицемерието е двуличник.
Имало е лицемери винаги, във всяко човешко Общество, дори и сега в света на Демокрацията продължава да си съществува, защото злото и лъжата са неотлъчни спътници на лицемера, който под маската на добронамереност и сърдечност прави злини. Струва ми се, че лицемерието в каквото и да е общество да живеят хората и колкото и напреднало да е, то то е неунищожаемо, дори мисля, че се развива.
Ако Молиер ни показва във “Тартюф” /от едноименната ком./ един двуличник, който се представя пред обществото като скромен, безкористен, набожен и строг моралист, с една дума свят човек, той в действителност е шарлатанин, безбожник, похотливец, прелъстител, алчен за пари и имоти и пословичен чревоугодник, то съвременния двуличник ми се струва, че е не по-малко опасен.
Обикновено двуличникът във всички случаи е контактен, любезен изобретателен и приятен. И няма как. Всеки добър, доверчив човек общувайки с лицемер, не би помислил, че може да бъде измамен от този толкова “мил и добронамерен човек”, защото самият той не си е сторил това. А примери безброй. Измамник предрешен като митничар, любезен, умен, знаещ пред сградата на софийската митница така омаял с обещания някакъв човек и му прибрал накрая 18 000 лв. Друг от месеци търсен от полицията престъпник, любезен, изтънчен, вещ, срещу услуга за намиране на работа, за изготвяне на документите си докарвал по 5 000 лв. мес. заплата.Обикновено всички тия двуличници са крадци, мошеници Някаква жена ходейки по опашки магазини, се запознава с възрастни хора и когато им иде на гости ги приспива със сънотворни таблети и им ограбва цялата покъщнина
Примери за лицемери, за двуличница много. Още Молиер във своята комедия “Тартюф” ни съобщава за героя си, че е отдавна търсен престъпник. Още преди повече от 300 год. Човечеството е разбрало последиците от подобни субекти, властта тогава е била безкомпромисна към тях, както и сега. Защото макар лицемерието на иде не е такъв тежък порок като убийството но то също убива, макар и непряко. Ограбени хора във отчаянието си самоубиват, давят, стрелят, бесят. Какво са финансовите пирамиди преди години, които оставиха без пари и покрив хиляди хора в големите градове. Каки са приватизациите, които последваха по-късно. Това са крупни измами под лицемерното прикритие за добре вложени пари, но всъщност си е тотално ограбване.
И сега лицемерието си го има, то се шири по всички етажи на властта.
Колцина са депутатите, които работят за совите избраници? Останалите са лицемери, хамелеони,демагози, които работят единствено за себе си.
Лицемерието е порок и като недостатък на обществото ни тотално го отричам. Сега във време на народовластие, когато има свобода да изразиш себе си, да порицаеш съгрешения, нека всеки от нас има само едно лице - лице, което да показва без да се срамува. А това зависи от нас.
span>