В “Декамерон” Бокачо показва своето отрицателно мнение за богослужителите. Монаси и монахини биват осмивани и разобличавани в непристойни постъпки. Авторът показва, че и те като всички останали са грешни хора. По време на чумната епидемия хората издигат плътските удоволствия в култ, което до тголяма степен изкушава добронамерените богослужители. Бокачо показва наивността, двуличието и лицимерието на божите служители, гледащи единствено да имат своя изгода. Авторът описва постъпките на монасите, които се възползват от невинността и неразумността на млади момичета, за да задоволят своите желания. Всеки от монасите е потаен и недостоен за уважение. Той смята, че щом никой не го вижда няма от къде останалите да разберат за това, което е извършил. Но не винаги се оказва така. Благодарение на голямата си съобразителност, някои от монасите успяват да се отърват от наказанието. Например игуменът, който смята да накаже един монах, задето е съгрешил с едина девойка, не успява да осъществи намерението си, защото е уличен в същия грях.
Бокачо “напада” едно от най-свещените места-манастирът. Там не е позволено да се извършват каквито и да било постъпки, нарушаващи строгите норми на църквата. Авторът разобличава и монахините. Дали своя обет пред Бога, венчали се за него, те му поставят рога, стига да им се удаде подходяща възможнаст –като тази с Мазето. Възползват се от неспособността му да говори мислят, че никой не ще може да ги разобличи, но се оказват надхитрени. Преструвайки се на безгрешни и праведни, те всъщност са алчни и лицимерни. Смятайки ,че Скритият грях е половин грях те се поддават на изкушението и единствено ги подкрепя мисълта, че и те са хора като останалите.. Укоряват останалите, но бъдат ли разобличени се преструват на разсеяни или казват, че това което са направили е разрешено. Пример за това е абатисата, която в голямат бързина нахлупва едни гащи на главата си.
Бокачо описва ненаситността, лицимерието, двуличието, наивността, нечестието, лъжата,




В “Декамерон” Бокачо не само показва какво е отношението му към жените и любовта, но и към богослужителите. В част от новелите той разобличава монаси и монахини с непристойни постъпки за божи служители, за да покаже, че и те са хора, грешни като останалите. Бокачо показва, че зад расото на един монах, независимо от това, че е дал обет пред Бог , стои преди всичко мъж. Според всеки монахините са дали обет пред Бог и с това” са се венчали за него”. Този обет не бива да бъде нарушаван. Бокачо обаче показва, че това не е вярно.
Манастирът е място, което не бива да бъде опетнявано. Църквата не разрешава плътските желания и възползването от слабастта на другия. Да, но в този чумен период плътските желания са издигнати в култ и монахини и монаси смятат, че щом останалите хора се отдават на тях, защо и те да не се възползват. И те са хора като останалите. Въпреки че строгите правила на църквата ги забраняват богослужителите тайно задоволяват своите желания. Те смятат, че щом никой не ги е видял, никой няма да разбере, а “Скритият грях е половин грях”. Всеки от богослужителите е лицемер и двуличник. /двамата монаси в килията с момичето/ . Всеки гледа да има своя изгода от положението.

В “Декамерон” Бокачо показва отрицателното си виждане за богослужителите. В част от новелите той ги разобличава непристойните им постъпки и показва, че и те са грешни хора като останалите. Бокачо изобличава лицимерието, наивността и двуличието на монаси, абатиси и монахини, които си поставят за цел да задоволят желанията си. Монасите, които би трябвало да са добронамерени към всеки се възползват от невинноста и неразумността не млади момичета, за да задоволят плътските си желания. За тях обетът пред бог сакаш не представлява нищо. Преструват се на праведни и безгрешни, поучават или мъмрат другите за същите порочни според църквата дела, но стане ли въпрос за самите тях се оправдават и така завъртат нещата, че да изглежда, че са напревили нещо правилно и редно.