Класицизмът (17 -18 в.) е период на литературни реформи следващи рационалните ренесансови идеи. Той е ключовия процес на подреждане на хуманистичните принципи и понятия. Докато Ренесансът е време на открития, Класицизмът цели разумната класификация на тези открития. С други думи, Класицизмът очертава правилата, каноните и йерархията в жанровете на изкуството. Следователно творби от тази епоха представят определен морален кодекс, сюжетна линия и развръзка. В комедията „Тартюф” Жан-Батист Молиер въплащава естетиката на Класицизма като зачита правилата на епохата.
„Тартюф” илюстрира три конкретни черти на Класицизма: единството на време, място и действие; култът към Античността в силата на абсолютния бог (монарх) и ясният финал, в който доброто печели над естетически лошото. Молиер прави творбата си логична спрямо възприятията на епохата. В този смисъл „Тартюф” е показателен пример за литературата през Класицизма.
Характерно за творбите на Класицизма е строгата хармония между действията, мястото и времето. Постановките не надвишават 24 часа, избягват се ретардации и ретроспекции. В „Тартюф” всички сюжетни перипетии се заформят и реализират в дома на Оргон. Мястото е конкретно и остава едно и също до края на комедията. Действията се развиват в настоящето без забавяне или ускоряване на сюжета. Няма и скокове в миналото, въпреки че такъв похват би направил финала по-логичен от съвременна гледна точка (С какво точно Оргон е заслужил подкрепата на краля?). Така Молиер изгражда творбата си по модела на Класицизма: ясно дефинираната обстановка е комбинирана с точна времева граница.
Логиката на Класицизма цели непременното наказание на злото, подлото. Въпреки че измамникът Тартюф постига целите си с завидна лекота и изглежда напоклатим в победата си, той става жертва на правилата на Класицизма. Естетически правилният край се дължи на Античния похват deus ex machinа. С други думи, намесата на върховна сила, най-често бог, решава конфликта. В „Тартюф” тази абсолютна сила е олицетворена в образа на краля. Френският монарх вижда всичко, включително и интригите на духовника. Като резултат краят на комедията е напълно логичен от гледна точка на Класицизма. Измамничеството, подлостта и лицемерието са наказани.
Класистическите канони изискват литературният финал да показва ясно кое е правилно и кое е грешно. Жан-Батист Молиер прави точно това в „Тартюф”. Оргон става жертва на своята наивност и глупост, но все пак триумфира в края на творбата. За Класицизма най-висшата добродетел е подкрепата на краля. Главата на дома е проявил граждански хуманизъм, или е използвал силите, таланта и качествата си в името на държавата, краля. В такъв критерий Оргон превъзхожда много по-умния, по-тактичния Тартюф. Молиер налага етичните принципи на епохата във финала на творбата си. Така „Тартюф” показва на зрителя какво се е считало за достойно и какво не по времето на Класицизма.
Класицизмът е оставил бистър отпечатък в Молиеровата „Тартюф”. Авторът е успял да интегрира няколко типични за периода елементи. Преди всичко комедията представя строгите правила на времето си. Следователно „Тартюф” илюстрира голяма част от естетиката на Класицизма.