Трагедията „Хамлет” на Уилям Шекспир задълбочено изследва сложната противоречивоат на човешката душа, която е поставена пред изпитанията на времето.Монолозите на героите показват вечното търсене на истината за живота.
Монологът на датския принц Хамлет в 3 д., 1 сц.ни кара да разсъждаваме за смисъла на живота , за раздвоението човешката личност, за невъзможността за хармония и щастие във време-”излязло от бреговете си”, и в общество изпълнено с пороци.Трагичното зву4ене на монолога е резултат от крайното страдание и разочарование на литературния герой от света.Светлите идеали на Х се разминават с действителността в Дания .Израз на това е упадъка на живота в Елсинор и усещането за безкрайна самота в борбата със злото.
Началото на монолога:>Да бъдеш или не?Туй е въпросът.
Е изпълнено с драматизъм търсене, отговор на вечните човешки въпроси.
Х е раздвоен, защото трябва да реши дали е по-достойно да понесе”стрелите на свирепата съдба”или с меч в ръка да се опълчи срещу безкрайното море от мъки и така да ги”зачеркне всички”.Разочарованието му от света го води до това душевно състояние.
Датския принц не е далеч от мисълта за самоубийство.Той се опитва да прозре същността на смъртта -начин да се освободи от безкрайно разочароващия го,с несъвършенството си,свят.Ако тя е заспиване в която изчезват „душевният гнет” и болката, то това е божествен дар.Неговото колебание в това „блаженство”засилва трагизма на личностните търсения:>Смърт...Заспиваш...>И толкова...И в твоя сън изчезват>душевният ти ген и всички болки, >измъчващи плътта ти.
Силата на чувствата, разтърсващи Х е показана в наслагването на многоточия и в повторението на съществителното „смърт”.Струпването на съгласните „з”,”с”,”ч”,”ш”,”щ” наподобява застрашителният шепот на смъртта.
Риторичните въпроси отразяват болката на Х, породена от неизвестността на небитието:>Ц.
Тази болка обяснява безкрайното човешко търпение на дълголетните „земни мъки”и”безчетните камшици на века ни”
Хуманистът Х точно показва кое поражда неговото отчаяние и разочарование от света:>Ц.
Те са удивително актуални дори и за нашето съвремие.
Х сам дава отговор на мъчителния въпрос за личния избор.Страхът от неизвестността на живота, от който”никой пътник се не връща”, смазва волята на човека и поражда примирението с „познати беди”.Той се упреква за този страх превръщащ човека в „бъзливец”, отдаден на мъдруване, превръщащо величавото в ниско:>Ц.
Тези размисли на Х пораждат в нас много въпроси.Може би великите дела се извършват спонтанно, интуитивно, без излишно отлагане или след „мъдруване”,предпазващо от грешки?!
Отговорът на Ш не е конкретен.Именно в това е величието и актуалността на трагедията „Х”.Тя е нравствено и хуманистично послание за хармоничност на света и човека.