Лицемерието е порок – голям човешки недостатък, който винаги е съществувал. Всъщност синоним на лицемерието е двуличник.
Имало е лицемери винаги, във всяко човешко Общество, дори и сега в света на Демокрацията продължава да си съществува, защото злото и лъжата са неотлъчни спътници на лицемера, който под маската на добронамереност и сърдечност прави злини. Струва ми се, че лицемерието в каквото и да е общество да живеят хората и колкото и напреднало да е, то то е неунищожаемо, дори мисля, че се развива.
Ако Молиер ни показва във “Тартюф” /от едноименната ком./ един двуличник, който се представя пред обществото като скромен, безкористен, набожен и строг моралист, с една дума свят човек, той в действителност е шарлатанин, безбожник, похотливец, прелъстител, алчен за пари и имоти и пословичен чревоугодник, то съвременния двуличник ми се струва, че е не по-малко опасен.
Обикновено двуличникът във всички случаи е контактен, любезен изобретателен и приятен. И няма как. Всеки добър, доверчив човек общувайки с лицемер, не би помислил, че може да бъде измамен от този толкова “мил и добронамерен човек”, защото самият той не си е сторил това. А примери безброй. Измамник предрешен като митничар, любезен, умен, знаещ пред сградата на софийската митница така омаял с обещания някакъв човек и му прибрал накрая 18 000 лв. Друг от месеци търсен от полицията престъпник, любезен, изтънчен, вещ, срещу услуга за намиране на работа, за изготвяне на документите си докарвал по 5 000 лв. мес. заплата.Обикновено всички тия двуличници са крадци, мошеници Някаква жена ходейки по опашки магазини, се запознава с възрастни хора и когато им иде на гости ги приспива със сънотворни таблети и им ограбва цялата покъщнина
Примери за лицемери, за двуличница много. Още Молиер във своята комедия “Тартюф” ни съобщава за героя си, че е отдавна търсен престъпник. Още преди повече от 300 год. Човечеството е разбрало последиците от подобни субекти, властта тогава е била безкомпромисна към тях, както и сега. Защото макар лицемерието на иде не е такъв тежък порок като убийството но то също убива, макар и непряко. Ограбени хора във отчаянието си самоубиват, давят, стрелят, бесят. Какво са финансовите пирамиди преди години, които оставиха без пари и покрив хиляди хора в големите градове. Каки са приватизациите, които последваха по-късно. Това са крупни измами под лицемерното прикритие за добре вложени пари, но всъщност си е тотално ограбване.
И сега лицемерието си го има, то се шири по всички етажи на властта.
Колцина са депутатите, които работят за совите избраници? Останалите са лицемери, хамелеони,демагози, които работят единствено за себе си.
Лицемерието е порок и като недостатък на обществото ни тотално го отричам. Сега във време на народовластие, когато има свобода да изразиш себе си, да порицаеш съгрешения, нека всеки от нас има само едно лице - лице, което да показва без да се срамува. А това зависи от нас.
span>

В какво се крие философията и красотата на живота? Дали е в природата, която ни заобикаля, във всеки слънчев лъч, който гали кожата, в красотата на планините, моретата и реките, в всяко малко цветче или се крие в добрината, любовта и мира в отношенията между хората?
Отговорът е един – философията на живота е различна във всеки един човек на планетата Земя. Но едно е сигурно – красотата на живота е една и тя се крие в оптимизма.
Но какво е оптимизмът – за всеки човек той се крие в нещо различно. Всеки има своите ценности и разбирания, всеки има своите идеали и вярва в тях. Оптимизмът се крие във вярата в утрешния ден, в позитивната нагласа, в развитието на живота. Оптимизмът е скрит и във всяко научно откритие и постижение, във високите технологии, които човечеството постигна и продължава да открива.
Да бъдеш оптимист означава да имаш вяра в всяка поставена цел, да вярваш в светлината на бъдещето, в позитивизма и добрината.
Но светът е широк и съществуват хора с различни цели и нагласи и разбира се с оптимистични, но и с песимистични въжделения спрямо бъдещето и света.
Аз като “гражданин на света” се чувствам оптимист във всяко едно отношение. Запазила съм добротата в душата си, вярата в позитивното развитие на света и “очовечаването” на хората. Вярвам,че утрото е по-мъдро от вечерта и никога не поставям под съмнение положителното развитие на събитията. За да бъдеш оптимист не е достатъчно само да имаш вяра в доброто и позитивното. Един оптимист се стреми с всякакви средства и усилия да постигне хармонията, която му е нужна, да спомогне за постигането на добрината и истината. Оптимистът никога не позволява черни мисли да завладеят съзнанието му и да управляват действията му. Може би на това се дължи и доказателството, че оптимистите живеят по-дълъг и щастлив живот, отколкото песимистите, за които вярата в доброто и позитивното е отстъпила място на негативизма и песимизма. Песимистите живеят в един свят, в който няма мечти и утопии, те гледат черногледо на нещата и никога не успяват да открият в мислите си нещо добро и красиво. За тях светът е мрачен също както бъдещето. Ето защо животът, живян от тях, не е щастливо изживян.
С всеки изминал ден, човечеството се сблъсква с новите технологични открития, които все повече улесняват човешката дейност. В тях отново е скрит оптимизмът – оптимизмът за светлото и леко бъдеще, за красотата и насладата от живота на бъдещите поколения.
Оптимизмът е скрит и в науката, която с всеки изминал ден достига нови и все по-високи върхове, защото вярата в доброто и утрешния ден е пряко свързана с развитието на науката и усъвършенстването й. Колкото повече човек се стреми и успява да постига успехи, толкова по-щастлив и удовлетворен от живота си се чувства и също така, толкова по-силно оптимизмът завладява съзнанието му. Само човек, докоснал се до сбъднатите си мечти и успял да види доброто в тях, чувства оптимизма в себе си. И този оптимизъм става водещият в бъдещите му действия. Чрез оптимистичните си мисли в своя живот, този човек ще има вярата, че ще
постига нови, по-добри успехи и те наистина ще се случат. Оптимизмът му дава сили и вяра в начинанията му.
Много пъти съм се замисляла над въпроса: “Как има хора, които са вечно усмихнати и лъчезарни? Нямат ли и те проблеми като останалите или всичко при тях е перфектно?” Вече съм открила отговора: всичко се крие в оптимизма. Тези хора също имат своите проблеми и терзания, но позитивната им нагласа спомага много по-бързо и лесно да преодолеят проблемите си и да запазят доброто си настроение. Оптимистът вярва в позитивното и не позволява негативното да вземе превез над мислите и съзнанието му. Затова той винаги е усмихнат и щастлив. Оптимистът открива всеки ден красотата в най-дребните и незначителни за останалите хора неща, които ни заобикалят. Той се радва на всеки изгрев на слънцето, на красивите цветя през лятото, на заснежените върхове през зимата, на любовта, навсякъде открива красотата.
Но вече в съвременния свят са останали много малко хора, които имат нагласата и любовта към красотата на природата. Зловещите събития, които се случват всекидневно в арабския свят, тероризмът, който стряска ежедневно хората и буни духовете, постепенно убиват оптимизма в душите на хората. Те с всеки ден стават все по-уязвими и озлобени един към друг. Любовта и искреността изчезват и отстъпват място на презрението и ненавистта. Истинските човешки взаимоотношения и чувства губят реалната си стойност и едновременно с това оптимизмът започва да отстъпва място на песимизма.
Затова най-голямата ми мечта е да запазим оптимизма в себе си, любовта и искреността. Ако съществува оптимизмът, ще продължат да съществуват искрените човешки чувства и добротата и с взаимни усилия бихме могли да победим злото, да предотвратим всички терористични събития и да станем по-добри. По този начин чрез искрени чувства апелирам: нека запазим доброто и оптимизма в себе си, за да оцелеем през вековете!